Re: до Ланфеар / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Благодаря за добрите пожелания - от мен - също

Да, вече по-скоро отиват на 8-9, е...с някои прекъсвания...

Да искало ми се е да спра и ми се иска всеки ден, след като съм взела от веществото и съм добре. Просто секунди след това си мисля, че това е най-простото нещо на света - казвам и спирам, какво може да ми попречи? И наистина почвам да спирам...За съжаление това настроение и тази яснота по въпроса траят не повече от 12 часа. Още в началото на абстинентните симптоми, това нещо започва да ми се вижда адски трудно, дори изобщо невъзможно и почвам много да се чудя как изобщо съм могла да си го помисля. Светът се сменя, посивява, погрознява, реалността боли...всичко боли. Появява се и се затвърждава едно усещане, че това ще си остане така, един страх, че трябва да остана да живея в този повяхнал свят.
Появява се идруго много много съблазнително усещане - светът може пак да оживее и да се оцвети и от това ме дели извършването на едно просто действие и .... той се сменя на секундата.

След преживяването на този парадокс, започвам да се замислям и да се опитвам да си припомням - добре де, казвам си - има нещо не така, светът принципно не е такъв грозен, все пак доколкото си спомням, преди да започна с веществото си беше хубав, цветен също - значи не е веществото, което го прави по-хубав. Трябва да е нещо, което ще отмине, тази грозота ще свърши.... И следващият парадокс е, че знам че е така, ама изобщо не го вярвам. Знам, че трябва да изкарам някакви си 5 дни до две седмици, за да престане да ме боли на физическо ниво и още месеци за да престане да ме боли на емоционално ниво и години - за да спра да търся усещането на психическо ниво....и после всичко ще се оправи...дори още по средата на пътя ще почне да минава от поносимо, към хубаво и страхотно(от успеха на отказа

... ) Да, знам го, ама в тези моменти изобщо не го вярвам - ужасно ми е тук и сега - от ужасно по-ужасно и мога да го променя за секунди и това до сега винаги надделява. Опитвала съм на няколко пъти и съм стигала различно далеч. Всеки път откривам по нещо и се уча на нещо.

Мислила съм си и други неща - чувала съм да казват, че най-ефективният начин за измъкване и може би единствено успешен е човек да си намери цел, извън хероина и да впрегне усилията си в осъществяването й, да мисли в дългосрочен план. Примерно: по-практични - да завърши образование, да гради кариера, да печели пари, да има кола, апартамент;
може и по-абстрактнни - да усети вкуса на истинската свобода, да опознае себе си, истинското си "АЗ", да се одухотвори, да се усъвършенства.

За себе си знам, че практичната категория цели не ме впечатлява, не ме трогва, не докосва нищо вътре в мен, не могат да ми бъдат цели, защото не ги поставям по-горе от усещанията си с хероина.
А вторите...те ме карат да изпитвам вината и тежестта на зависимостта...понеже ме влече към тях, а някакси ми се изплъзват, понеже виждам, че няма как да ги съвместя и за момента не съм в състояние да ги избера. А чувството на вина много бързо връща към веществото, което предлага забрава, спокойствие, успокоение, възможност да кажеш съвсем искрено..."е ..не ми пука...утре всичко ще се оправи, утре ще започна да се променям...". Е ...утре може и никога да не настъпи...

Има и още една страна - мислила съм си също, дали пък преминавайки именно през тези изпитания не научавам някои нещата, които ме интересуват - примерно за смирението научих наскоро, изпитах го на гърба си и се смирих. Незнам, намирам го за ценно.

И после неизменно си задавам въпросите - защо хероинът и потребителите му сме поставени в такова положение? И такива ли щяхме да бъдем, ако беше легален например и ако обществото не осъждаше така приемът му и приемащите го? Защо трябва цената му да е такава, че някому да се налага да краде за да се почувства добре, защото така е решил, че се чувства добре? И щеше ли някой да тръгне да го прави, ако всичко беше по-нормално и достъпно. Защо някои, който пуши джойнт например не тръгва да го прави? Защо, някой на амфети, не го прави? Не че си заслужава да го направиш за амфети де...

Казват: "веществото е такова - води до агресия и престъпления" - а не е така - не е агресивно и не прави хората агресивни, просто е несъвместимо дори с агресията - това го прави алкохола, например;
"Води до свръхдоза и смърт" - не и тук до това води нелегалната му употреба и примесите, които тя позволява да се слагат, самото вещество е вредно, колкото кое и да е лекарство в чистата си форма. Като такова е и измислено.

Ясно е че всичко е така, понеже някой се възползва от ефектите му да предизвика зависимост и изкарва много пари - тва си един вид абонамент, от който няма измъване...почти...

Уф...чакай че стана много дълго

...та да завърша - Мисля, че що се касае до възрастен човек, който е способен да взема решения и да поема отговорност за живота си дали ще употребява каквото и да е трябва да бъде израз на собствената му свободна воля. Това е лекарство и трябва да може да си го купи от аптеката, този, който има нужда от него.
Що се касае до малки, подрастващи личности трябва да бъде ограничен достъпът им до каквото и да е включително алкохол и цигари. И както в по-стари теми си говорихме - така ще изчезне и ореола на тайнствеността и любопитството - та кой тинейджър ще иска да се реди в аптеката за лекарството си? Едва ли би било престижно...виж да се забърква с дилъри, мафия, забрани, тръпка е къде къде по-интересно и се закачат и хора, които иначе не биха го избрали като подходящо за себе си, ей така, по погрешка, от любопитство. А в момента и веществото и потребителите му се демонизират съвсем излишно...незнам...

Дано с обърканите си писаници съм успяла да ти отговоря на поне част от въпросите.

В една друга тема изказваш възхищението си от тези, които са успели да го спрат, аз свалям шапка също - това е едно от най-трудните неща за правене на този свят и който може да го направи е със стократно по-силна воля от всеки друг човек! Ако си чела нещо на Ричард Бах или Редфийлд - там се промъква идеята, че всеки сам избира животът си , още преди да се е родил - избира къде да се роди, какви изпитания да изживее, с какво да се справи, за да израства в себе-усъвършенстването и себе-познанието си. Може би това сме си избрали, а дали ще се справим и колко ще могат....не е ясно...не е ясно и дали има поправителна сесия обаче също....

П.С Относно хубавото - четох едно мнение на потребител, което съм запомнила и до днес "Умножи един оргазъм по 100 и пак няма да е същото"... така казва човекът...незнам дали и аз го мисля по този начин, по-скоро ми е неуместно сравнението, но...

"това което прави хероина е толкова хубаво че направо не искаш да свършва":

не знам какво да ти кажа за това - в един единствен ден можеш да минеш през усещания от:"толкова хубаво че направо не искаш да свършва", през "съвсем обикновенно", до "отвратително и ужасно". Много е противоречиво, дано е станало ясно нещо...а...и това си е чисто моето усещане и виждане...най-вероятно има и много по-различни от него...надявам се някой да сподели и различно....

Поздрави!