Абе винаги ми е било малко странно това...мене лично амфетамините ми харесват плашещо много. Обаче не знам защо, но не мога да заформя адиктивна психика. През повечето време просто не мисля за амфетамини или нямам желание за тях. Рядко, някой уикенд примерно се отваря някаква възможност да си взема и тогава ставам неконтролируем. Абсолютно прасе без никаква мярка. Харесва ми начина, по който ме карат да се чувствам някак си много, много по-жив. Светкавичната реакция след назална употреба просто прекалено много ми допада на характера. Чувствам се много по-умен и много по-жив и много по-уверен в себе си. Но въпреки това много добре осъзнавам, че това състояние е фалшиво и че не бих могъл да живея постоянно така по никакъв начин.

Обикновено по някое време, независимо колко много съм употребил, ми се доспива и това става винаги в рамките на същата вечер. И тогава става другия парадокс - просто лягам и заспивам на момента. Не мога да разбера как хората се оплакват от безсъние или си правят някакви няколкодневни безсънни серии, просто като се почувствам уморен (а това става, дори ако шмъркам нонстоп) и преставам, намразвам амфетамините супер много и лягам да спя. Случвало се е да изхвърлям или подарявам амфетамини, които са останали неупотребени същата вечер, просто защото не виждам никакъв смисъл от тях. И никога не държа вкъщи никакви количества, просто тази практика ме изнервя.

Ако не успея поради някаква причина да се наспя наистина след това се чувствам ужасно нервен и понякога депресиран. Но в повечето случаи се чувствам просто леко скапан и някакси празен отвътре. И въпреки всичко нямам желание за повече амфетамини, никакво даже.

Това което ме плаши в амфетамините са на първо място странното привличане което имам към ефектите, на второ място начина по който променя някак си мисленето по начини които не мога да контролирам. Но пак казвам, дори към марихуаната се чувствам доста по-привикнал, въпреки че и нея я пуша рядко, 4-5 пъти месечно.

Забелязал съм, че това ми отношение към амфетамините е константно, т.е не се променя с времето към повече желание за употреба (но от друга страна и нямам засега намерение да ги зарязвам).

Не познавам някого със подобна реакция към амфетамините - повечето хора за толкова време или са се пристрастили или са ги отебали.

Вие как мислите, дали при мен съществува риск от пристрастяване към тях (имайки предвид че принципно обичам стимулантите като кофеин примерно) ???

Имайте предвид, че не съм на 14-20 години и живея доста по-отговорно и по никакъв начин не бих позволил наркотиците да ми се месят в работата и всекидневния живот. Аз и на марихуаната и алкохола не позволявам да го правят. Освен което нямам навика ако съм депресиран/тъжен/угрижен да се лекувам с наркотици. Въобще към всякакви наркотици имам зряло отношение мисля, а употребявам от години насам.

А много искам някой по-запознат от мен да ми отговори: съществува ли за мен риск?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите