Не си прав! Напълно е възможно да няма физическа абстиненция... все още...говоря от собствен опит: преди 7 години употребявах от време на време венозно, в моментите, в които не употребявах нямах физическа абстиненция, нямах и психическа дори. Пътите, в които съм употребявала са били единствено за удоволствие, и дори се чудех на другите как така ги боли или са депресирани, чудех се кво пък толкоз има, което да не могат да преодолеят със силата на волята си. После за година и половина заминах да живея в чужбина и естествено спрях - отново повтарям, че това не ми е коствало никакъв физически или психически дискомфорт, въпреки, че употребявах или всеки ден по веднъж или през ден - в продължение на 2 години! Като се върнах отново започнах, не системно, венозно отново в моментите в които спирах нямах никаква абстинениция. Преди година зарязах иглите напълно и сега съм на смъркане. Значи общо 3 години от новото ми започване и вече усещам как имам абстиненция, главно физическа, щом се опитам да спра. И мисля след 2 дни да го спирам окончателно :) Аз съм малко по-различен случай имам изключително силна воля и съм спирала ей така за да видя дали мога почти всичко, храна, секс, сън, удоволствия от най-различно естество - това е голямо предизвикателство за мен - да видя сега дали ще се справя и с това. Аз се опитвам да намеря ползата и рационалното зрънце дори в това, знам че си играя с огъня, но знам до къде мога да поема отговорност и от къде натам , немога. Успех на Влади, на всички, които се опитват да спрат и на себе си състо защото от петък ще се "гмуркам в дълбоки води" вече при наличие на абстиненция ;)
Не мисля че наркоманите сме само боклук, както ни наричат повечето хора, напротив - при нас стремежът към самоусъвършенстване, търсенето на смисъла в живота е дори по-силно. НЕ намирането му ни кара да го търсим и по-нетрадиционни пътища, но това е решение което всеки взима сам за себе си и съответно си поема отговорността, не бива обаче да се захващат незрели хора, които после се чудят какво да правят със себе си и със света около себе си. Наркотиците са път като всички останали пътища - такива са например пътищата на религията, но този е особено трънлив и труден и пълен с камъни и огромни скали, и не всеки му е дадено да може да върви по него. Най-добре е никой и да не тръгва де :) Освен ако не знае точно какво прави и как да спре или да се върне ако поиска. В момента, в който търсенето се превърне в робство е най добре пътят да се изостави. Скромно мнение.
Редактирано от Amme на 30.06.05 00:17.
|