и виждам :)
Чудесно знам какви мои нужди замества това, което вземам... доста рядко, защото трябва и да работя, нали :) А и семейство... дете... личното време, в което мога да бъда сама със себе си ми е безумно малко, знаеш ли...
Радвам се, че си щастлив, наистина... само че това не е константно състояние. И не винаги ще зависи от теб. Радвай се на хубавите мигове, когато ги има.
Граници в човешкото развитие и осъзнаване няма... има граница в човешката способност да възприема и понася познанието. Можеш да я наречеш бушон тази граница. Така нареченият "нормален" човек просто отказва да възприеме нещо отвъд границите на "нормалното"... при него бушонът си върши работата. Има и друга категория хора, при които тази защита е нарушена от нещо... психиатричните клиники са пълни с такива. А има и хора, които сами отвиват въпросния бушон и се опитват да достигнат малко по-далеч във възприятията. Мисля че и в този клуб има такива... но най-добре сами да си го кажат :)

Аз не се опитвам да бъда щастлива с наркотици... грешно си ме разбрал. Но и не се стремя към щастието, колкото и странно да ти звучи. При мен щастието трае мигове, да се опитвам да ги предизвиквам непрекъснато е губене на време.
Всъщност дори и щастливите мигове не идват сами... винаги са привнесени отвън. Любим човек, детски смях, среща с близък до сърцето приятел... много малко са нещата, които могат да направят човек щастлив... и всичките са привнесени отвън. Ти си само консуматор на щастието, не можеш сам да го предизвикаш или да си го "изработиш". Тогава няма да е щастие, а само удоволствие... от нещо постигнато, от нещо научено, от нечие признание... но това не е щастие.

Баси колко дълъг стана този постинг... тази вечер ще ме изтърпите, защото трябва да остана будна :))))
Флууууд до дупка. Че след 2 литра кафе просто спра ли да разсъждавам и да ръся простотии за секунда, заспивам :))) Толкова за ефекта от дрогата, която съм поела днес... друго не мога да си позволя до петък :))))))

I wanna shut the door and open up my mind...