в 7 бях 'отсреща' ... :)
това беше точното място, което знаех до този момент... чак в 7:30 разбрах къде било... търпение, търпение...

едно обещание, за интересуващите се (кой знае защо? ) от първия закон:

ЗАКОН за съдене на хората (Законъ соудный людьмъ)

Първи български писмен законодателен акт, създаден през периода 866 - 868 г., съхранен в четири преписа.

За съпрузите
Неразлъчен е създаден от бога животът на съпрузите. Така ни учи премъдростта на спасителя наш господа бога. Защото, сътворил от нищо битието на човека, не взе пръст от земята да създаде жената, макар да можеше, а взе от мъжа ребро да я създаде, та да си подхождат в премъдростта и с едната плът в две лица да се узакони връзката им неразлъчна. А понеже когато жената опита горчивия вкус и даде на мъжа тоя горчив вкус и от лъст неприязнена прелъстени божите заповеди престъпили и задружно това извършили, за тоя си грях със страданията да има деца жената разлъчи, но съчетанието остави неразлъчено.
Това вече изявено, от евангелиста се пак преутвърди. В онова време, когато фарисеите запитаха Христа бога нашего, дали подобава на мъжа за всеки грях да отпуща жена си, отговори Исус: което бог съедини, човек да не разлъчва, освен поради прелюбодеяние. И ние, следващи това, като верни ученици на Христа бога, не смеем друго да узаконим. Но понеже от неприязън ненавист навлиза между съпрузите, като създава наклеветяване или създава плътски или други озлобления. Заради това в броя на посочените от закона за разлъчване на съпрузите са: разлъчва се мъжът от жената за такъв грях. Ако се изобличи, че някоя проказа готви за живота му или узнала за злоба на други против нейния мъж, не му ги изповяда, или ако изпадне в недъг на прокажена.
Също така разлъчва се жената от своя мъж, ако някоя проказа й приготовлява или узнал за приготовлявана от други, не й изповяда, и ако изпадне в прокажен недъг, или ако нeщо друго с него се е случило и той изпадне в зла рана. Всичко това подобава съдиите да разследват със свидетели, както вече писахме. Всякъде казваме, че всички людски безчинници ще бъдат съдени във великия божи съд. Това като е така, не подобава да се обвинява никой, но всички във всеки ден да следваме божия закон, като се уповаваме на Христа бога, във вселенския съд божи да чуем господа: елате благословени, раби верни, добре вас ще устроя, влезте в радостта на господа бога вашего, веселете се с ангелите во веки веков. Амин.
I. Преди всяка друга правда подобава да се говори за божията правда. Заради това свети Константин, след като написа първия закон, предаде го, като казваше така: всяко село, в което се извършват езически обреди или заклинания, да се отдадат на божия храм заедно с всичките си имоти. Ако ли в това село има господари и те извършват същите обреди и заклинания, те да се продадат заедно с всичките си имоти, а цената да се раздаде на бедните.
II. По всички разпри, обвинения или донесения подобава на княза и на съдиите да не съдят без много свидетели. Но да казват на спорещите, на обвинителите или на доносителите, ако не представите свидетели, както повелява божият закон, очаквайте да получите същото наказание, което сте гласели за другите. Божият закон така повелява и който го не спазва, проклет да бъде.
III. За плячката
Тръгналият на бой с враговете подобава да се пази от всякакви неприязнени слова и дела, да отправя мисълта си към бога, да се моли и със светло съзнание да се бие. Защото помощ се дава от бога на светлите сърца. Не от по-голямата сила иде победата в боя, а от божията подкрепа. Прочее от бога се дава победата. Шестата част подобава да се вземе от княза, а всичко останало да се вземе от всички люде, като се дели на равни части между големи и малки. На жупана стига княжеска част, а другата част да се прибави към дела на людете. Ако ли някой от тях или кметове, или прости люде, показвайки смелост, извършат подвизи или проявят храброст, получават от княза или воеводата през това време от речения княжев дял. Да се даде, понеже така е редно да се подели между тях по части. Участниците в боя да получат, но и частта на останалите да се предаде. Защото така е казано и писано, и предадено от пророка Давида.
IV. Който има своя жена и се съвъкупи с робиня, оказала се безчинница, тя подобава да се продаде от княза на тая земя през земя в друга земя, а цената да се даде на бедните. Също така и блудникът подобава по божия закон да се отдели от божиите раби и пост седем години: да стои през време на литургията извън божия храм две години; две години да влиза в църквата до светото евангелие, а през останалото да стои вън; да слуша литургията през другите две години до верую во единаго бога; и седмата година да стои през цялата литургия, но да не взема нищо, а като приключи седмата година, в осмата да приема всичко. Подобава също така да бъде поставен само на хляб и вода през седемте години.
V. Който блудствува с чужда робиня, да даде 30 стъленза на господаря на робинята, а сам да се подложи на пост през 7 години, както казахме; но самата тя да не се продава. Ако ли е беден, имотът му да се даде против него на господаря на тая робиня, а сам да се подложи на казания пост.
VI. На блудствуващия калугер следва по светския закон да се отреже носът, а по църковния закон - да се подложи на пост в продължение на 15 години.
VII. Който своята кума си вземе за жена, следва по светския закон да се отреже носът и на двамата и да се разлъчат, а по църковния закон да се разлъчат и да се подложат на пост в продължение на 15 години. А редът на поста е: 5 да стоят вън, като плачат и слушат литургията; четири в църквата до светото евангелие, а три до верую во единаго бога; и три до края. И през всичкото време да са на хляб и вода. Така като свършат своя срок, в 16-та година да вземат всичко. Под същото наказание попада и оня, който възприеме дъщеря си от светото кръщение; също така и ония, които се съвъкупят с омъжена жена.
VIIа. За свидетелите
Над всичко това подобава на княза и на съдиите по всяка разпра да извършват разследването с всякакво внимание и търпение и без свидетели да не съдят, но да изискват свидетели правдиви, богобоязливи, почитани, нямащи никаква вражда или лукавство, или омраза, ни тъжба, ни препирня, но свидетелствуващи от страх пред бога и заради неговата правда. А броят на свидетелите да бъде единадесет и не повече от това число, а в малките препирни - от 7 до 3 и не по-малко от това число. Власт да имат съдиите да говорят, да предупреждават и да казват на свидетеля, че ако някога се окаже да е лъгал, очаква го или проклятие, или продажба, или същото наказание. Не подобава да се приема нито в една препирня свидетел, който е бил някога изобличен като лъжец и престъпил божия закон, или който води скотски живот, или който се е отклонил от клетва като несведущ.
VIII. Който се съвъкупи с девствена девица, но против волята на родителите й и после това се помирят, да стане сватба, ако той пожелае да я вземе и родителите й се съгласят. Ако ли той почне да не желае и е почитан със своето богатство, да заплати на девицата за срам литр злато, сиреч 72 стъленза. Ако ли няма толкова, да даде половината от имота си. Ако ли пък няма нищо, съдията на земята да го бие и да го изпъди от своята област. Провиненият да се подложи на пост 7 години, както вече писахме.
IX. Който се съвъкупи принудително с девствена девица и в пусто място, дето не ще бъде възможно да й се помогне, да се продаде, а имотът му да се даде на девицата.
X. Който се съвъкупи с необречена девица преди 20-та й година, да се продаде с всичкото си имущество и полученото да се даде на девицата. По църковния закон той, както и направилият същото с обречена за мъж, всички да се подложат на пост 7 години, както по-преди казахме при случая с омъжената жена.
XI. Който се съвъкупи с девица, обречена за мъж, даже да е извършил това по нейна воля, да му се отреже носът.
XII. Кръвосмесител, в своята кръв сватба направил, да се разлъчи.
XIII. Който има две жени, да се отжени по-малката с децата й и да се бие. А пост 7 години.
XIV. Който запали чужда гора и сече дърва от нея, повинен е за двойното.
XV. Който поради някоя вражда или за да извърши разграбване на имот, с огън запали сграда, ако е в град, да го изгорят на огън, ако ли е в паланка или в село, да го съсекат с меч, а по църковния закон да се предаде на пост 12 години, понеже е враждебник. Ако ли някой, поискал да изгори стъбла или тръне на нивата си, запали огън, а тоя огън, като премине, запали чужди ниви или чуждо лозе, предстои да се обсъди и разследва и ако запалилият огън е бил в незнание или поради бавност на ума да обезщети пострадалия. Ако ли в някой ветровит ден е запалил огън и не е опазил, като си е рекъл, че огънят не ще премине, или се е поленивил, или не е могъл, да бъде, а ако е направил всичко, но буря дойде внезапно и поради това огънят премине далече, да не бъде съден. Ако от облак се запали нечия сграда и изгори нещо от тая сграда, а огънят премине и изгори други сгради на околните му съседи, понеже внезапно е било опожарено това, тоя да не се осъжда.
XVI. Никой да не насилва прибягналия в църква. Но прибягналият разкрива на попа вината от него извършена, и да се приеме като прибягнал, а неговият простъпък да се установи и разследва по закона. Ако ли някой се опита със сила да извлече от църквата прибягналия, да получи, който и да бъде той, 140 удара до нараняване и тогава, както подобава, да се разследва простъпъкът на прибягналия.
XVII. Ако някой има спор с другиго и не е доверил на владетеля, но действувайки самоволно или с власт или със сила принудително постъпи, когато е направил това, за да получи наистина своето, да се лиши от своята вещ и да я възвърне. Ако ли вземе чужда вещ, да се бие от владетеля на тая земя, понеже не е било в неговата власт да бъде за себе си управител и понеже е станал, да възстанови в полза на тогова, от когото е взел.
XVIII. Родители и деца, ако говорят едни против други, да не им се дава вяра. Ни господинката, ни против господина. Роб ли е или е освободен, да бъде свидетел.
XIX. Който от странници купи пленник с всичкото му съоръжение, а тоя има цената, която е дадена за него, като я даде за себе си, да си иде свободен. Ако ли няма, да има изкуп от своя възмездник, додето се отработи. Колкото до неговата цена, наречена отплата, тя се определя пред свидетели за всяка година по 3 стъленза и така като привърши, така да се пусне свободен.
XX. Свидетели по слух да не свидетелствуват, говорейки, че били слушали от оня или тоя длъжник или свидетелствувайки друго нещо по слух, даже жупани да са, които свидетелствуват.
XXI. Който от бойците се окаже отхвърлил светата наша вяра християнска, възвърне ли се в своята земя или град, на църквата да се предаде.
XXII. Ако някой изпроси кон до уречено място, или го прати и се случи да се повреди или да умре, на изпросителя предстои да обезщети господаря на коня.
XXIII. Затворилият чужд добитък, умъртви ли го от глад или го убие иначе някак, да се осъди на двойното.
XXIV. Открадналият на война, ако е оръжие, да се бие, ако ли е кон, да се продаде.
XXV. Господарят на крадец-роб, ако иска да има такъв роб, да плати обезщетение; ако ли не иска да има тоя роб, да го предаде в робство на окрадения.
XXVI. Който чуждо стадо загони, за пръв път ли върши това, да се бие. Втори ли път, да се изсели от земята. Трети ли път, да се продаде, но първом да възвърне всичко каквото е бил загонил.
XXVII. Който мъртвец от гроба съблича, да се продаде.
XXVIII. Влезлият в олтара през деня или през нощта и взел някои от светите съдове или одежди, или всяка друга вещ, да се продаде. Ако ли пък извън олтара вземе нещо от църквата, да се бие и да се подстриже, по земята да се изпрати като нечестив.
XXIX. Който открадне свободен и го продаде или го пороби, да се пороби. Понеже той свободния е поробил, да встъпи в същото това робство.
XXX. Присвоилият чужд роб, ако го крие и не може да го възстанови, повинен е за това неговия господар да достави друг такъв роб или да му даде цената.