Добре, а всъщност не смяташ ли, че крилете са били от смесицата. Защото при местната упойка - ти си в съзнание - бият ти някакво силно успокоително и поддържат ефекта като време на време ти пускат маската ако припищиш. Мен не ме болеше, но целия смисъл беше в това да повтарям, че ме боли, смеейки се беззвучно и те ми пускаха маската и някакво никакво беше...

Усещането не ми беше интересно, защото нямах почти никакъв спомен от случилото се като време. Получава се странна веселост и движение на пространството на кадри - нещо ти попада в полезрението и започва да става абсолютен център на всичко, периферното зрение се размазва и остава само това, в което гледаш. През цялото време имаш усещането че падаш и че залиташ. На моменти зрението изчезва и остават само звуци и усет за допир. За нищо друго. Само плоски усещания не много силни както и никакво мислене.

Спомням си, че усещах как ми бъркат из вътрешностите и мисълта ми беше смешна. Но практически не се смееш много, може би в едната от инжекциите, които ми биха преди това имаше някакво силно успокоително.
Следва сън, а като се събудиш си все още абсолютно неадекватен, първи усет за болка, но слаба. След няколко часа ми се допуши и едвам се изправих, въпреки че вече се бях запознал със съседите по легло и си бях говорил с тях. Следващата нощ прекарах в пушене на прозореца...

Е общо взето това помня и основно - тъпотата... Не знам дали е било от двете упойващи инжекции, но просто си беше нещо, което не предизвика ама никаъв интерес у мен.

------
И нищо човешко не ми е чуждо...