Мдаа, всичко каквото стане - все те са виновни. Ами така е по-лесно. Защо да си помислим, че сигурно нашите деца, дето уж са на мама най-добрите са го направили. Проблема обаче не е в тези хора, които така мислят с промитото си съзнание. Тях просто си ги представи като един бели мишки, които правят и мислят това, което им е станало навик. Не, че това ги оправдава. Още повече в наши дни, когаот никой не е застрахован, че неговото дете ще затъне с дрогата. Нагледах се на един куп родители, които дълго време се правят, че не виждат какво става с детето им само защото ако "видят" трябва да признаят, а това е..... ТАКЪВ СРАМ. И естествено в един момент, като започнат да страдат материално се стрескат и тръгват да "помагат". И винаги с репликата "Ама как така? Аз всичко правих за него/нея.". След което обикновено хвърлят това дете на лекарите и смятат, че само от тях зависи спасението им. Резултата е лечение и после наново. Това за родителите. Но не само те са проблема. Нека погледнем така - дори и пейките и люлките да са счупени от зависимите (знам, че е абсурдно). Ами защо? Къде да отидат? Какво прави държавата за тези, които така или иначе вече са започнали и са зависими? По света обществото не, че изцяло приема наркоманията. Но хората (държавата) си намира начини да пази и обществото и зависимите. Създават се програми, отнасящи се до различните степени на зависимост. И ако някой така или иначе ще се друса, вместо да го прави по входовете и градинките, има си места, където хем ще получи спринцовката, хем няма да е трън в очите на обществото. А тук какво? Лечението все още се провежда предимно в психиатрични заведения. Добре, лошо няма, ама освен, че ги смесват с душевно болните, което още повече ги смачква, на всичко отгоре не всички имат възможност да постъпят дори и в тези болници. Защото наредбата, уреждаща постановките за лечение (а след това и за рехабилитация) ограничава възрастово. До 16 год. в детските отделения, а над 18 в тези за възрастни. Е такова малоумие не мога да го разбера, още повече, че повечето, които имат истинска нужда от помощ поне към последните няколко години са точно във възрастта между 16 и 18.
Отделен въпрос е, че закон за наркотичните вещества имаме едва от 1999 год. Така че, не е само до хора като мен - такива има много. Проблема е, че когаот става дума за наркотици се намесват пари, власт, интереси и политика.
При това на световно ниво. Наркоманно зависими е имало и ще има. По-скоро проблема е да се намали техния брой, а за тези, които така или иначе са тръгнали по този път - поне да имат правото на избор за лечение или (колкото и грубо да прозвучи) поне да не пречат или вредят. Имам предвид разпространение на вируси, или поне като не могат да си осигурят дозата, да имат възможност да получат заместител, вместо да са принудени да вършат престъпления. Нещата не са много сложни, не са и много прости. Трудно е да се пребори която и да било държава с наркобизнеса, но поне може да се опита да ограничи последствията и да предпази децата.