Наркоманчета се уговарят вечерта да се съберат у единия с цел... купон, да речем.
Разбрали се към 23.00ч.
Домакинът взел да се приготвя, да подрежда цигари, филтри, хартийки, лъжички, огледалца... както си му е редът, с всичките тънкости и започнал да чака...
чакал, чакал, станало 20.00ч. мисли си той " Бе то, рано още, я да пушна една тревица, да не бездействам". речено - сторено.
След час-час и нещо пак му доскучало и решил да врътне още едно джойнтче и да пийне едно хапченце, ей така, за отпускане. речено - сторено.
Към 23.00ч започнал вече да очаква с нетърпение гостите, но те все не идвали и не идвали... чакал, чааакал, чаааааааакал - никви гости.
От мъка решил да дръпне една магистралка... тъкмо да шмръкне и се сетил! "АМИ ТЕЗИ ДИВАНЕТА АКО ВСЕ ПАК ДОЙДАТ?! Аз ще съм абсолютно неадекватен дотогава! Я да си напавя един пищов, ако нещо зема, че забравя какво трябва да се каже" и си написал грижливо на едно малко листче "Кой звъни?"
Успокоен вече, седнал, шмръкнал довоооолно и се отнесъл.
Към 02.00ч. се звъннало на вратата и нашият човек с мъка отворил очи, но все пак се ссетил, че може би е очаквал гости? поизправил се, ставайки съзрял листчето на масичката пред него и след като с мъка прочел написаното, сам си завидял на интелигентността.
Отишъл до вратата с листчето, прочел неясно на глас "Койзъни" и облягайки се на вратата зачакал отговор.
След около 10-ина минутки от другата страна се чул глас "Ни-е--сме--за-пе-та-я--тво-и-те--при-я-те-ли"