Първо искам да кажа, че машинното инженерство в никакъв случай не се изкарва по-лесно от компютърното например. Точно там се изучава цялата теория и практика на сглобките, както се нарича съединението между вала (оста) и лагера. Системата в случая се казва "основен вал" и означава, че вътрешния диаметър на лагера се изработва с абсолютно точен размер, докато диаметъра на вала (оста) се прави с малко по-голям размер, за да се извърши съединението с изчислената стегнатост. Извинявам се на специалистите заради може би не съвсем издържаните термини, но аз така си ги знам. При керноването с център се получава малко "кратерче", което има вдлъбнатина и определено количество метал отстрани, стърчащо нагоре и подобряващо донякъде стегнатостта на сглобката с лагера. Казвам донякъде, защото след като се свали след това лагера, стърчащите части са изчезнали и се налага да се кернова на нови места за поставяне на новите лагери. Специалистите препоръчват престъргване на вала, изработване на втулка, набиване с голяма стегнатост, точно струговане или шлифоване до необходимия размер и поставяне на нов лагер. Точно заради тази сложна обработка са измислени промишлени лепила за лагери, но нито марка, нито вид мога да препоръчам - не съм твърде навътре в лепилата. При по-специални видове сглобки се практикува охлаждане на вала или нагряване на лагера с индуктор до определени градуси. Личното ми мнение в случая е, че при повреда и заклинване на лагера, по-безвредно е да превърти по вала, отколкото в леглото, в случая алуминиево.

Не сме хора за един ден!