Мисля че подхождаме малко от главата за краката.
Колко трябва да са крайните обороти и какво усилие ще се предава,та да видим оптималния вриант с минимални загуби.

Като се замислих- май поне 30пъти повишаваща предавка ни трябва,значи може и двустепенна.
Планетарния редуктор отпадна за ради цената иначе е идеално решение- силен и компактен почти без нуда от обслужване ( може би един път годишно да се порвери смазката).
Като се разрових- повечето вятърни рутират на 40-65 оборота, щото имало някакво изискване,отделно,че тая голяма перка в един момент може да получи висоока периферна скорост и да стане беля (Пр, генраторите с рамах на лопатите 3+ метра).
За 1Кв полезно, ще да търсим крайно усилие поне 1.3Кв,за да имаме някакъв запас при по-бурно време. начи дирим предавка с способност за 120Нм усилие.

Демек- 16мм валчета са повече от достатъчни (само да не са от Ст3 че....)
За още по-лесно да се разгледат редуктурите на старите машинни релета време, които са доста прости и с голямо редуциращо число,за съжаление строго стъпално.
Иначе някакви 2 вала 16мм, 4 еднакви сдвоени зъбни колелета,по едно паразитно на всеки вал (1зацепено, до него паразитно и огледално на втория вал).
Ще хванем да речем 1: 40 поне... зависи от колелетата.
може и 1:80,което е идеално.

30 оборота на витлото ще ни дадат 2400 на генератора което си е около колкото ни трябва за нормална работа.
Остана автоматичната спирачка да не вземе инсталацията да хване криле при някой як вятър.
Примерно центробежен ограничител.... за тежести заваряш каквото ти попадне, за самата спирачка- някаква стара автомобилна накладка,и имаме работещ центробежен ограничител.
Степента на задействане ще се наложи да е определи опитно,ама отпада смятането на лостовата система,и всякакъв вид кабели,датчици и прочие сложни електроконсумиращи неща.
Надявам се да съм бил полезен.