Ами точно по тази причина избягвам да ползвам услуги на външни изпълнители. Или някой помага за идеята, или си го правя сам .... или изобщо начинанието се отлага докато мога да си го направя сам. Щом ми е затруднително да се справя сам, значи трябва още да се уча. Проблемът си е изцяло мой. Обаче, важното е и докато аз се уча друг да е гладен. Нали аз гладувам докато се уча? От това следва, че балансът е запазен. Той седи гладен и аз седя гладен. След Х време той седи по-гладен, аз научен. Ако преценя, че някой заслужава, просто ще му помогна. Докато ми е интересно да си шлифовам знанията и уменията на чуждо. След това, колкото и да е предан, пак губи. Шото мечтите ми са различни от това да правя едно и също нещо за да изкарам пари които да отидат в тоалетната. Пък и докато изкарвам пари, губя време.

Та с врачанчето всичко си е на ред. Един ден кинтите които е бил луд да дава ще свършат. Работата ще си виси. По този начин момъкът ще осъзнае, че вместо да се блъска за да те храни е могло да си го прави и поне психиката му ще е здрава. Още е младо, момчето, но ще се осъзнае. Съвсем скоро.