Ша да ма извиниш... Помислил съм, че една буля го е писала. Звучи съвсем като нейно. Че не си жена, убаво, ама лааса да си от Русе. Само те се изразяват еднакво...

Сиги обяснявам кат' за теб. Два пъти нахранен кибик или е потенциален роб или целото село го отлъчва.

Щото нали е ял, ебаси. Значи ако подмръдва на подкани от типа:
"Я зафани малко тука доде ми отпочиваш.", "Глей, сега си еба мамата, требе да ода при един, ама ти почисти таа смрад." и т.н. предполагат евентуалното трето хранене да е при други 'ора и да се категоризира като "пълен пустиняк". Пълните пустиняци и сол "на заем" им не дават. Ред требе да има. Пък и съм доказани качества при проклетисването. Талант един вид. Ако па си отвора устата да сподела, че и тоа е добре да го отбивате, че само плюска ... и завалишката ше е добре да мигрира у Малко Търново или нейде на север през голямата река.

Между другото, това за яденето го разбрах преди няколко години от една бабичка в село Бутан. Там сичките са несвестни, ама има и какво да се научи. Бех тръгнал да вара пърцуца за навлците. Да има. Пуста язва ми не позволява, ама барем ги гледам доде се радват. Та там, на казаня, се донесе некъф навлек. Фръли се, да го еба, дига с мене бидоньете, прай тесто, абе, убава работа. Наложиаме и аз извадих наелона с манджата. Турих на масата. Оня си яде като гладен. Лааса гладен да си е бил. Онаа бабичка се у устата го гледа. Брои му залците до последно. Чилякът се нахрани и рече, че ще доде да пробва като потече. Естествено го поканих най-учтиво. Нали ше требе казан да се мие, а белият господар обича помагачите. И мръдна на некъде. Онаа, бабичката, злобно процеди:
- Яде!
Викам:
- Ми, яде...
Бабушкерата:
- Ама он секи ден яде, чръвеете да гу ядът, дано!
След дълъг и безмислен разговор с нея всеки си остана на своето. Така и не успях да я накарам да признае, че човек трябва да яде за да оживее, а този специално, си го е и отработил.

Естествено, новият роб се яви след един час, досвари ракията, изми казана, почисти, натовари ми я, сипах му едно бирено шише за "благодарско" и те така. Това, всичкото, за две парчета кучешка радост на въглени, два домата, половин хляб и половин шише лимуна. Като на пари е нищо, а и доматите придойдоха от на казанджията градината, щото така требе. А сега се опитай да накараш някой да ти свари казан ракия за 2 или 3 лева. Едва ли. С всички трябва човек да е човечен, докато сами не се отклонят от пътя праведен.