искрено и лично .... / Хоби, Развлечения / Направи си сам

изключително плодородна тема за коментари ....

нека споделя малко опит ...
Тъй като кореньето ми е от западна България ,интереса към подобни смеси и комбинации, мога смело да твърдя ,в мен е генетично закодиран ...
всичко започна от момента в който се научих да чета и прочетох на един кибрит - забранено за деца ...от там нататък у мен се инициира жив интерес към всичко забранено и всичко за деца ....започна се (практически)..както предполагам при всички нормални български пичлемета с продуктите на фабрика Костенец....денонощно с бръснарско ножче и много ентусиазъм събирах червеникавия медец като пчеличка и някъде в първи клас се запознах с първата любителска конструкция-два болта , една гайка и малко найлон ....последваха болтове за траверси ...но сик транзит глория мунди ....във втори клас направих първия си тъпкач ....от корпуса на фулмастер с много тиксо и лепило рила ...когато ми експлоАдира в ръцете изведнъж се почувствах като Боримечката ....толкова малък и същевременно толкова Грандиозен(по-късно мога да да сравня чувството с това от първата злобарка))))......изпробвайки качествата на полимерите и пластмасите в оръжейното производство се почувствах малко не във времето си и затова се насочих към алуминия...в трети клас се научих да топя олово и сам да си лея джепане , черепчета ,и всякакви причудливи фигурки на които би завидял и Вежди Рашидов ...след показни стрелби в квартала Реномето ми се издигна и дълго време хората ме гледаха с едно такова особено уважение..което май продължава и до днес ....в четвърти клас станах заклет фен на Бялата лавина -Славия и съответно на Бялата Димна Завеса ....все пак соцстопанството имаше нужда от доста промишлени количества тор а също -замалко да забравя -започнах живо да се интересувам от тенис на маса ....партньорите ми все се сърдеха че чупех топчетата и си ги прибрах в джоба но аз имах други планове за тях ...в пети клас от алуминиевата минах в желязната епоха...започнахме да се надушваме краставите магарета и да заформяме кръжоци по интереси ....Любители на миниум-бронза ...любители да джобната артилерия....от втория кръжок и се научих какво богатство се крие зад дебелите огради на завод 6-ти септември .....цевки,Дула , тръбички и тръбища ....в шести клас вече произведох първия си напълно професионален тъпкач с оловна тапа ,стоманена тръба ..втора набита тръба за кожух и два болта през тръбите и тапата .....
нов ред защото дойде демокрацията и с нея свободното предлагане на стоки ...пиратки,петарди ,и всякакви подобни -дунанмъ-фишеци....в седми клас претърпях първия си сериозен инцидент ....най добрия ми приятел си беше направил подобен тъпкач с приклад и изографисана с пирограф ложа ...но за съжаление шопската грандоманщина(говоря за него ) ни изигра лоша шега ...зареждайки Арисаката (така си я беше кръстил)доста беше попрекалил със заряда -а забравих да отбележа че тогава вече бяхме преминали на едно стъпало по нагоре-вече зареждахме с малките зелени плочици известни като бездимен ловен ....та по сюжетната линия...зарежда той пали и о Велики Зевсе ..гръм и мълнии..поради високото количество на заряда цевта беше отдала откат назад като пироните които я крепяха за приклада разпориха ръката на експериментатора ..И днес йощ ...си носи белезите от там нататък задоволил вече всички свои нагони изразявайки фарлическата символика в производство на цеви и дула ми омръзна и преминах към бризантно метателните експерименти ...
осми и девети класове наблегнах на сериозната литература готвейки се за нови и нови подвизи ...и в десети клас дойде втората зайебанция както викат сърбите ....първо останах без половин нокът на палеца ...но второто вече ми наля достатъчно акъл в гюлето което ми седи на раменете ....при една от поредните манджи се получи доста сериозна експлозия с преки последствия върху лицето ми ...айде раните зарастнаха за около две седмици......ама една година след това нямах мигли на двете очи ......колко трудно растат ако знаете ....не че се забелязваше веднага но в един момент този с който разговарях се втренчваше в очите ми и аз дълго време си мислех че се любува на наситеното зелено каки на ирисите ми...но нейсе ....
след още два три подобни домашни илюминации и научих първото и основно правило ....
Уважавай експлозива за да те уважава и той !
мина време и се оказах пред портала на эН-ското гранично поделение - след две три седмици ме подкокоросаха и именно в родната казарма разкрих пълния си потенциал , възможности и талант ...годината прекарана горе ми даде това от което имах такава нужда ... мириса на ГОЙ-54 ,дрънченето на жеуеза в оръжейната ....правенето на РеЧеСе с АВееца ....приятелското и дружествено побутване на приклада след изстрел и не на последно място Тя...ЕВ354 мойта пушка ...разбира се пушка е малко фамилиарно и народняшко ама колко от заобикалящите ме си имаха хабер от АК-47/7,62*39.........

извод....

че патиме от липсата на казарма ....

след като излизнах вече ми беше някак си по леко на сърцето свободно някак си и весело ....от тогава само веднъж гърмях по така на една нова година ...ама така гръмнах в 12 без3 минути че от блока отсреща забравиха че имат пиратки и излязоха чак в 12 и петнайсе ....

а за тея които питат кое как се прави ......
МОМЧЕТА НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С НЕЩА КОИТО НЕ ВИ ИДВАТ ОТРЪКИ НЯМАТЕ ПРАКТИКА НЕ СТЕ ЗАПОЗНАТИ С ТЕОРИЯТА И НЯМАТЕ ПОЗНАНИЯ ПО ХИМИЯ И ПЪРВА ПОМОЩ ....моля Ви .