Влага в жилищното помещение :

Има твърде малко области в и около дома, за които да са изписани толкова много грешни неща и да се е дискутирало толкова много, както за проветряването на жилищните помещения.

Твърде плътни ли са нашите прозоречни контрукции? Задушаваме ли се в твърде уплътнени жилища? Или изхвърляме твърде много отоплителна енергия през неуплътнени прозорци? Защо специалистите не дават еднозначни препоръки ? Или физичните закони не допускат такива препоръки? Въпроси и въпроси, които изискват ясни отговори.

Жилищните помещения непрекъснато биват овлажнявани. Това се получава чрез:

Влажност получена при ново строителство
Водни изпарения получени при домакински дейности
Влага отделяна от хора и животни
Вода стичаща се в мокри помещения (напр. баня, кухня, перално помещение)
Вода използвана за почистване
Влага по повърхността или във вътрешността на строителни части (от кондензация на водни пари)

От слeдната таблица могат да се видят приблизителните количества на отделяната влага в помещенията:

Причинител Количество отделена влага [гр./час]
Човек лека активност 30-60
средна активност 120-200
тежка работа 200-300
Баня вана ~ 700
душ ~ 2600
Кухня готвене 600-1500
Средно дневно 100
Стайни цветя напр. теменужки 5-10
Саксийни цветя напр. фикус 7-15


Съобразно физичните закони, влагоотделянето води до образуване на влага по стените (конденз). Причините за появяването на такава влага са:

Недостатъчно проветряване (вентилация) на помещенията;
Недостатъчна топлоизолация на външните стени;
Конструктивно обусловени строителни недостатъци;
Погрешно отопление – неблагоприятно разполагане на отоплителните източници;
Нецелесъобразни действия, като напр. погрешно използван режим на прекъснато отопление;

Твърде високата и продължителна влажност се проявявя чрез следните неприятни явления:

В ъглите и особено зад мебелите се срещат влажни петна по стените, които след известно време се покриват с мухъл
Прозорците в банята, кухнята и спалнята се запотяват
Подпрозоречните стени се овлажняват

Относителна влажност: Колкото по-топъл е въздуха, толкова повече влага може да поеме. Важи и обратното – колкото по-студен е въздуха, толкова по-малко влага може да поеме.

Нека дадем един пример: в 1 м3 въздух затоплен до 20о С може да има максимално 17,5 гр. вода в газообразно състояние. Същото количество въздух при температура 0о С може да поеме само 5 гр. вода. На практика това означава следното: когато се охлади 1 м3 влажен въздух (отн. влажност 100%) от 20о С до 5 С, тогава се кондензират на капки 12,5 гр. вода.

Студеният въздух е винаги “сух въздух”! Отново и отново се чува през късната есен при температури близо до 0о С и много висока относителна влажност, че прозорците не трябва да се отварят, за да не се внесе влага в къщата. Това мнение е погрешно. От горепосочения пример се разбира, че при 0о С и отн. влажност 90% въздухът е поел само 4 гр/М куб. вода. Ако този въздух се зазтопли до 20о С, то той може да поеме до 100%-то си насищане оше (17,5 – 4) = 13,5 гр. вода. За нашата ежедневна практика това означава, че прекомерната влажност в жилищните помещения може да бъде премахната само чрез ефективно проветряване.

Отопление:

Погрешно разположено отопление, заедно с недостатъчна вентилация може да бъде главната причина за поражения от влага.

За съжаление все още под понятието “прекъснато" (кратковременно) отопление се предлага един метод, при който помещенията се отопляват само тогава, когато се използват. При напускане на жилището сутрин отоплението се оставя на минимум (защита срещу замръзване). При прибиране вечер отопението се засилва. Повърхностните температури на стените при такова отношение са винаги много ниски. Достига ли топъл въздух такива стени, то е благоприятствано появяване на влага по тях, а също така и по прозорците.

Който иска да използва смислено отоплението си, трябва да има дори и в малко използвани помещения средна температура от 16 – 17о С.

За образуване на влага по стените са особено податливи ъгли и чупки, които не могат да бъдат обдухвани от топъл циркулиращ въздух. Една от причините за образуване на влага в областта на прозорците е незадоволителното обдухване на прозорците.

Задачи на проветряването:

Газове, миризми, влага и вредни вещества определят не само физическото благосъстояние, но при извънредни ситуации водят до увреждания на човешкото здраве. Затова задача на проветряването е:

Да осигури качество на въздуха за здравословен климат в помещението;
Да избегне образуването на влага и мухъл чрез достатъчна циркулация на въздуха;
При наличие на отворени огнища (напр. камина) да осигури достатъчно количество въздух;


Възможности за проветряване: От хигиенна гледна точка е предвидено количество пресен въздух от 10 – 25 м3 на човек на час. Това означава,че за жилищно помещение с площ 30 м2 и височина 2,5 м (т.е. 75 3), в което се намират 3 души, които се нуждаят от свеж въздух от окл. 60 м3 куб/час, въздухът трябва да се сменя 0,8 пъти на час. Тъй като този въздухообмен не може да се постигне през затворени прозорци, се предприемат целенасочени действия за проветряване.

Ударно проветряване: При този начин на проветряване крилата на прозорците се отварят напълно за около 10 минути в отворено състояние, за да осигурят пълен обмен на въздуха. Този бърз начин на проветряване има смисъл, тъй като стените, килимите и мебелите запазват температурата си. Тези повърхности не се нуждаят отново от заатопляне. Въздухът в помещението се затопля отново за относително кратко време.