Ето ме отново. Oперирана. Ще разкажа как мина.

Значи влязох в Пирогов миналия вторник сутринта. Правих ЯМР, изследвания, снимки и по обяд ме качиха в неврохирургично отделение. Стая с 2 жени, аз бях третата. Едната жена беше оперирана предния ден и лежеше. Другата беше постъпила един ден преди мен. И трите жени бяхме с диагноза дискова херния Л4-Л5 Л5-С1.

Първата стана на втория ден след операцията и почна да ходи бавничко. Болка няма. Чувстваше се добре. Изписаха я на 3-тия ден след операцията. Втората я оперираха един ден преди мен, сложиха и 2 дренажа и катетър. Много я болеше милата. Още е на легло...

Мен ме оперираха проф. Габровски и д-р Узунов в петък 29.01. Операцията е била 3 часа. Сложиха ми гел за 1200 лв. да нямам сраствания. Майка ми го купи.

След като се събудих в стаята усетих силни болки в кръста. Пръстите на краката мърдах и имах чувствителност. Болката в левия крак я нямаше. Беше ми ужасно студено и кръста болеше. Имах катетър и дренаж. Виках и плаках цяла вечер и накрая ми дадоха приспивателно. После в събота лежах цял ден и санитарките идваха да ме обръщат на ляво, на дясно, по гръб. Болките понамаляха и през нощта спах.

В неделя сутрин се събудих рано. Опитах сама да се обърна на ляво на дясно, без да напрягам кръста. Повдигнах се на лакът и лекичко се изправих и седнах на леглото. Поседях малко така и после се изправих на крака. Нищо не ме болеше. Направих няколко стъпки в стаята и изпитах огромна радост и щастие, че мога да ходя и не ме боли! После излязох в коридора, изпуших една цигара. Успокоих се. Изглежда всичко е наред :)

В понеделник визитация. Аз се разхождам в стаята и се усмихвам. Доктор Узунов като ме видя, каза утре да си ходя. Не можех да повярвам, за 2 дни и айде в къщи чисто нова. И се разщъках аз нагоре надолу по етажите на Пирогов. Дойдоха приятели да ме видят и така цял ден не съм лягала. Вечерта докараха една бабка в стаята. Била паднала и не помни. Сложиха я до мен, на 1 метър разстояние. Това бабе полудя. Цяла нощ се опитва да става и да си ходи. Побърка ме. Идва при мен и пада отгоре ми. Вика дай ръчичка. Ужас! Аз ставам, търся санитарки, те я вдигат, слагат я в леглото и след 5 минути отново се повтаря същото. Цяла нощ лягам ставам. Бабето буйства. Звънците не работят. Налага се да ходя да търся сестрата, санитарки. А те си имат друга работа по стаите. Има 30 души в отделението оперирани. На едни подлоги носят, на други - инжекции правят, на трети друго. Аз обикалям да видя някой. През това време бабето легнало върху другата жена в стаята. Писъци. Крясъци. Лудница...

Към 5 ч. сутринта дойде една санитарка и остана в стаята да я пази. Аз много се стресирах и почна да ме боли левия крак... както преди операцията. Вторник на обяд ме изписаха. Спах до сутринта. Събудих се. Боли ме кракът. Мога да ходя бавно, но ме боли по нерва от външната страна на левия крак до глезена...
И сега се плаша дали е наред всичко? Какво да правя? Да лежа ли, да седя ли? Да пия ли лекарства. Да нося ли колана?

На изписването нищо не ми казаха. А аз исках да се махна от онзи ад колкото се може по-бързо. Взех си болничния и ми казаха да дойда за конците след 10 дни.

Притеснявам се защото Професора ми каза, че операцията е била много сложна. Всичко е било калцирало, на кокъл... и са изсекли с длето. Много съм се била забавила. Но каза, че е станало успешно.

Молбата ми е ако някой знае какво трябва да се прави след операцията да ме насочи с линкове, съвети...
Благодаря!