По едно време преди 5 години и на мен ми прилошаваше особено в автобус. бях се докарала да не мога да се качвам и ако се кача за една спирка започва задуха , чувството за страх от смъртта и всички там екстри. Всичко ми беше подчинено на страх от нова паник атака - тогава го наричаха невроза . забелязах , че ако някой се качи с мен в рейса и ме отвлича , не ми става лошо. Естествено ходих по всякакви доктори , коитоказаха че съм здрава и ми дадоха лекарства, които когато пиеш само ти подсилват мисълта , че си болен и става по зле ситуацията. така че един ден реших да хвърля всички лекарства и да сеоправям сама. Казах си така- здрава съм, значи чувството е измамно, мозъка ме лъже, ще взема аз да го излъжа , че съм здрава и ми е много гот . И така от всичко , което най - мого ме беше страх , почнах нарочно да го правя. Чакам на спирката най- тъпкания явтобус без прозорци и се качвам . Първият път изкарах една спирка и слезнах полуумряла , обаче си казах, ето че не умря нали, айде утре пак , и така докато накрая почна да му доставя перверзно удоволствие да се качвам на рейс без прозорци и да се чувствам кто победител. Всичко е до внушение. не казвам че стана лесно , но мен ме спаси това , че като знаеш че е от внушение, защо пък да не си внушиш , че ти е гот , а не лошо? И сега понякога като съм много изморена и се опитват да сепрокрадват нотки на ПР аз вече си знам симптомите и как да контролирам мисълта и си казвам " ОО я не се лигави" и мигом забравям.
Лечението с две думи е следното - Забравяш за проблема и той изчезва