Привет! Ако някой има някакво обяснение, предположение или съвет, ще съм ви много благодарна. Случаят е следният: гладна съм постоянно, започнах да пия много повече течности от преди, донякъде съзнателно, за да притъпя чувството за глад, но ако не ям веднага, треперя и ми е зле. В тия моменти не се държа на краката си, задъхвам се. Понякога треперя и без да изпитвам нужда да ям. Проверявах си захарта с портативен глюкомер - когато така ми прималее, излиза все някъде между 4 и 5. Би било обяснимо, ако се случваше само на гладно, но такава стойност се получи на няколко пъти само час след като съм се нахранила, и то добре. Ходих при ендокринолог. Той предположи, че имам свръхпроизводство на инсулин, но обременяването с глюкоза не показа нищо трагично. Може би има грешка, защото бях изпила две глътки (не цяло) нес кафе с мляко преди теста, казаха, че не влияе особено, но лекарят иска да повторим проверката. Ако би имало значение за някакъв поглед - резултатът от изследванията от събота: на първата проба (преди глюкозата) захарта ми е 5.3, на първия час след глюкозата - 5.47, на втория час - 5.8. Струва ми се проблем фактът, че на влизане в лабораторията вече треперех, а взетата секунди след това кръв показва нормална захар. Нямам представа от какво може да бъде. Понеже ми пуснаха и проверка на хормони, да кажа, че тестостеронът ми е на горна граница (3.07), другите са добре. Не се сещам какъв проблем обаче би могло да представлява това. Човекът ме прати на ехограф с питанка за поликистозни яйчници. Изобщо не виждам връзката. Че имам по седмица плюс или минус в цикъла - да, но това не ме притеснява, защото мисля, че такива размествания са в границата на нормалното. Да не говорим, че не съм чувала някой да трепери от яйчници. В момента също ми е зле, като да ми е стъпил слон на гърдите и клетките ми направо отвътре се тресат. Ако не беше обезпокоително, щеше да е смешно. Обядвах преди да стигна до лекаря, това ще рече преди час и половина. А сега вадя вафла. Честно казано, не знам какво би било нужно още да проверя. Не обичам да си обръщам такова внимание и да ходя по лекари, но това нещо ми пречи. Преди няколко дни вечерта в къщи ми прималя, вярно е, че бях много уморена и ми се спеше, по според мен просто съм припаднала. Бях в пълно съзнание докато се подпирах и ако не се бях отпуснала, вероятно щях да се овладея, но в случая просто се събудих на земята и бях замръзнала, което значи, че за някакво време спомен нямам. Донякъде си имам доверие, че няма да се срутя на улицата, защото това е единствен случай, но определено съм притеснена.
"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."
|