Да, приятелю. Това е точно така. Хубаво е когато човек не изгубва фантазиите си дори в този откачен свят. Това е доказателство за стабилна психика. Държиш се като кретен, защото знаеш, че така трябва. Пързаляш тоя или оня, защото иначе ще прецакат теб. И въпреки това не изгубваш вълшебните си фантазии. Там ти си друг човек, силен, добър, красив и можеш всичко. Бягаш в тях, за да не полудееш. Знаеш ли, аз още вярвам във приказни феи. Никой не би повярвал, че сериозен човек като мен, видял това-онова от живота може да вярва в такива "детинщини". Но аз съм щастлива в своя свят-естествено не изпускам и юздите на реалността. Фантазиите ни зареждат със сили да се борим отново и отново с прозаичните реалности. Все пак реалността е врагът и не бива много да се отплесваме от нея. По някога и там се случват вълшебства.