според мен трябва обезателно да играе и то колкото се може повече! И не само като малко. Аз моите постоянно се чудя как да ги разиграя и адски се кефя, когато си намерят другарче за игра. Когато едно куче играе то е щастливо и доволно. Чувства се свободно. Мисля, че не бива да се спират от игра. Играта не разваля дисциплината по никакъв начин. Доберманите имат много силна склонност към "състезателни" игри. Когато срещнат подходящ "съперник" в някоя дисциплина те с удоволствие се впускат в дълги игри.

А да накараш да тичат е лесно особено ако я разхождаш в парк - има какво ли не за мятане - клонки, шишарки. Хвърляне нагоре, надалече ... теглене на пръчка е също адски готино забавление. Едното куче от едната а другото от другата страна. Какво ръмжене пада. Много весело!

За боя не знам, но аз ги потупвам от време на време. Случва ми се. Почнат ли да се ослушват има шамари. И то най-често ми го прави овчарката. Тя си пада по кръшкането. Ето тази сутрин и показвам в каква посока на върви, но тя пак тръгва напряко през калта ...ееее много се подразних, все се прави на много умна. Шляпнах я по задника и тръгна във вярната посока.

По моето лично наблюдение обаче, те много повече се впечатляват от повишаването на гласа. Това здраво ги стресира. Като се сборичкат в някоя стая както са едри редовно правят бели. Аз чувам, че нещо пада, виквам и като отида при тях и двамата са по-ниски от тревата, обелили очи, захлупили уши и едвам дишат.

Това всъщност е добра тактика, защото ме избива на смях и забравям яда си.

За пребиване от бой просто не може и да се говори. Корки търпи шляпането по задника, но опитите на бившия ми мъж да му "влива" ъкъл чрез бой доведоха до болницата и да ти кажа бях здраво "за" защото този човек просто се опитваше да си избива комплексите с кучето. Доста тъпо. Доберманите не търпят подобно отношение. Ако от малки ядат постоянно бой това ги пречупва и ги превръща или в глисти или в някакви озлобени изроди. И двата варианта са немислими.

За вестника е също пълен булшит, поне за мен. Основното "оръжие" за превъзпитание е гласът, тонът ... контактът с кучето. Кагато са направили беля първото нещо, което ги карам е да дойдат точно пред мен "ела тук" и да седнат "седни" за да ме гледат в очите и започвам да се карам. Изказвам възмущението си и ги зарязвам "наказани" ... докато не ги освободя. Това ми е цялата тактика, но да ти кажа много действа, поне при мен.

грахче под снега се гуши а пък дяволите пушат
сякаш ангелите бели са им го ...