Синият /сивият/ цвят на козината при доберманите, обикновено се обяснява с вливането на кръв от Синия Грейхаунд, който е бил използван за подобряването на породата. Ние не знаем, дали това е вярно, но според познавачът Филип Грониг, тази особеност идва от Мастифа и Ваймарското куче. Това обяснява защо сини добермани са били наблюдавани и преди добавянето на влиянието от окраската на Грейхаунда върху доберманите.

Продължителен период от време след втората световна война стандартът допуска общо четири цвята, като два от тях са всъщност мутация на другите. Така синьото е мутация на черното а прасковното /т.н. Изабела/ е мутация на кафявото. Преди няколко години, обаче, и двете бяха извадени от стандарта и спрени от развъждане поради сериозни недостатъци. Сините добермани, по-конкретно, страдат от проблеми с козината, която частично или напълно окапва с годините.Сините добермани се раждат по естествен път, но родените не трябва да бъдат развъждани и водени на изложба.