Силно казано МЕЖДУ - разхождам го ПРЕД блока, възможно най-близо до вратата... Там има полянка, където по принцип ходят и другите кучкари от квартала. За съжаление наблизо няма никаква градинка, или парк, камо ли място определено за разходка на кучета.
Вярно разбираш, че никакъв разговор не може да се проведе - става дума за спокоен, нормален и разумен. Човекът е убеден, че кучето му не може да причини зло никому - може и да е прав, но аз също съм права като не искам да се доближава това добро животно до нас /ако съм без моето куче, нямам нищо против и изобщо не се страхувам/ и то оставено без пряк надзор. Права съм и да не искам да ме гледа снизходително сякаш съм побъркана и на следващия ден отново да се повтаря същото. Права съм да искам всеки да си разхожда кучето на повод. Разбирам, също така, че за всеки стопанин неговото куче е мило и любимо, но разбирам , и че има хора, които се страхуват независимо от това. Аз си знам моят звяр каква драка е и си го държа до себе си, като по този начин пазя не само него, но и други кучета, коите евентуално не биха му се понравили - не мисля, че е нормално да се оставят да се сбият, поне на мен не ми е приятно такова развитие на нещата, колкото и естествено да изглежда някому.
Затова, не можейки да се оправя със стопанина, исках да зная как да се "разбера" с кучето му без насилие от моя страна /говоря за спрей, палки и не знам още какви средства, които ми бяха препоръчани/ - животното не е виновно за нищо, че да му причинявам дискомфорт, или болка.
Защото когато отново хукне към нас и евентуално ни настигне, сценарият е повече от ясен - аз ще съм грабнала фокса на ръце и ротвайлерът ще скочи върху мен заради него, а очевидно е по-силният... да не продължавам нататък, то е знайно какво ще стане, нужно ли е да се стиге дотам?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.