за възпитания отговор и проявеното уважение.

трябва да призная, че ми отне известно време да се убедя, че ротвайлерът е куче миролюбиво и кротко. всъщност, преди да се сдобия с моя ото изпитвах тих ужас от тази порода. сега разбира се знам колко нежни могат да бъдат, особено на фона на внушителната им маса и сила.

след като ото премина курс на обучение - треньорът идваше всеки ден у дома в продължение на няколко седмици - ни беше обяснено, че за да бъде картотекиран в клуба е необходимо да се извършат цял куп формалности, да се заплатят не знам какви такси и други суми, кучето да премине през тестове и оценки... съгласете се, че при семейство с дете в предучилищна възраст, новородено бебе и постоянно пътуващ съпруг просто няма нито време, нито пари за такива екстри.

а никой, ама никой не спомена за правилата за чистопородно развъждане и произтичащите от тях последствия. нито пък за някакво асоцииране към клуба, членство или каквото и да е там, без да са изпълнени горните процедури и финансови ангажименти.

и така, допринесохме на света да се появят 4 жълто-черни мелеза с непредсказуемо поведение. не от злонамереност към честата порода или към човечеството, а от липса на информация. виновни сме. сега какво? да ги удавим, докато са все още сравнително безопасни? затова попитах тук колко може да струва едно такова същество, ама те май се оказват не просто евтини, а направо нежелани...

и още една питанка - какво представлява реално членството в нкр?

нашето гардже си е най-хубаво!