|
|
| Тема |
 страхът от гръмотевици |
|
| Автор |
lQ (predator) |
|
| Публикувано | 21.05.03 19:11 |
|
|
|
имах съм едно много смело и безстрашно куче - истински свирепо същество, което обаче обелваше ушите ако тропнех с тенджера или - не дай боже - ако чуе гръм.
сега с Шаро имаме следния казус - него го е страх от всички по-силни и внезапни шумове. днес като почна да гърми се шашна и дойде да се бута при мен, а аз се правех на разсеяна. през това време Роня разбойничката ходи по терасата, лае с цяло гърло и хапе дъжда.
помислих си, че няма да е зле за Шаро ако се направя, че много се радвам на дъжда. е, излязох навън и започнах да подскачам, да викам "ура, дъжд!" и да лая. това мое действие много възхити Роня, която най-сетне прозря зрънцето разум в главата ми, но като че ли обърка Шаро. той започна да тича около мен и да скача и да маха с опашка, но в същото време беше много притеснен. гръмна два пъти докато бяхме навън, но ние с Роня така се разлаяхме, че той май си помисли, че това е нещо добро... не знам - глупаво ли съм постъпила?
според мен Шаро няма онзи генетичен, вроден и инстиктивен страх от гръмотевици. по-скоро се спича по навик. какво мислите трябва да направя, за да се отпусн по отношение на звуците?
...хайку за вълци...Редактирано от lQ на 21.05.03 19:12.
| |
| |
| 
|
|
