пристеснявай се още малко - да стане поне на 6-7 месеца и можеш да си поемеш въздух - най-рисковия период е минал. След една година вече можеш почти да не се притесняваш за нищо .... е, не съвсем за нищо, но в сравнение с това ехехе ...

аз пък за нищо не се притеснявам, с изключение на това да не се получи така, че кък съседите отваряме вратите едновременно защото имат един много заядлив пудел и стават едни ... затова винаги гледам през шпионката и се ослушвам. Абе притеснявам се и от друго - например дали някой пияница няма да реши да се прави на мъж или да досажда с присъствието си. Притеснявам се и дали няма да срещна някоя бабичка - истеричка, която ще реши че трябва да пищи неистово още щом ни види или да тръгне на бой я с чадър я с пазарски чанти. Притеснявам се да не попадна на някой от районните питбули, пуснати свободно защото не се съмнявам в изхода на подобна битка - доберманът не е куче за бой и т.н.

то какво излезе - всяка възраст със своите притеснения. Има някои правила, но те не вършат цялата работа, не мога да ти дам по-добър съвет от този - довери се инстинкта си, на очите, които ще видят и ушите които ще чуят. На ръцете си които ще докоснат ... щастливото куче много лесно се отличава от нещастното.

Зеленчуци, който не яде ...