Този спорт се нарича agility /в превод от английски – подвижност, пъргавост, бързина, ловкост/. За негови основоположници се считат англичаните Джон Варли и Питър Мануил, които през 1978г. решили да създадат (по подобие на конните състезания) емоции и развлечение за публиката на киноложката изложба в гр. Крафтц (Великобритания). Състезанието преминало с огромен успех и през следващите години става традиционно и дори било наблюдавано от милиони зрители по телевизията. През 1980г. английският Кенъл Клуб официално го признава за самостоятелна киноложка дисциплина и го предлага на МФК за утвърждаване. На специално заседание през 01.10.1989г. специална комисия разработва правилата на този спорт, които влизат в сила от 01.01.1991г. за всички членки на МФК (39 действителни членове и 30 асоциирани). Първият шампионат е организиран в Финландия.

Според правилника, състезанията са разделени на 2 класа:
- “мини анжилити” за дребни породи с височина при холката до 40 см., с височина на препятствието 40 см. и широчина 120 см.
- “стандарт-анжилити” за по-едри породи с височина при холката над 40 см, с височина на препятствията 75см. и широчина от 120 см.

Минималните размери на площадката за анджилити са 20х40 м. При наличие на две състезателни пътеки е препоръчително разстоянието между техните препятствия да е около 10 см. Дължината на трасето обикновено е 100-200 м. и в зависимост от класа на състезанието са поместени 10-20 препятствия, като разстоянието между всяко трябва да е около 7 метра.

Препятствията по своята същност са разделени на 4 основни групи:
1. Препятствия за прескачане – бариери (единични, двойни, тройни), ограда, жив плет, водно препятствие
2. препятствия за промушване – мек и твърд тунел, гумено колело
3. препятствия за лягане – маса, определена площадка
4. затрудняващи препятствия – стена, греда, люлка

Основното изискване е препятствията в никакъв случай да не са кучето-участник. В състезанията могат да взимат участие без ограничения кучета от всички породи. Практиката показва, че най-успешните участници сред по-големите кучета са колито, ризевшнауцерът и ерделтериера, а при по-малките йоркширтериер, фокстериер, пудел, цвергшнауцер. Задължително е обаче кучето да е навършило 15 месечна възраст.

По време на състезанието, кучето без повод и нашийник, придружено от водача си, трябва да премине през състезателното трасе пред наредените препятствия в строга последователност за определеното време, като всички допуснати грешки се отчитат. Не се допускат наказания и грубо отношение към кучето – това води до дисквалифициране на двойката.

Състезанията се провеждат от съдийски състав, който подрежда препятствията (задължително ярко оцветени) и дава подробни обяснения преди състезанието. Водачът не може да изпробва препятствието с кучето си, но може сам да го огледа предварително. По време на състезанието водачът придружава кучето- състезател и е разрешено подаването на устни команди, жестовете с ръце, както и подсвиркванията. Забранено е докосването на кучето или препятствието, както и всякакво “показване” от водача, как препятствието може да бъде преодоляно. Водачът няма право да държи никакви предмети по време на състезанието.

Хронометрите започват за отмерват времето от старта за финала, което предварително е определено т.н. контролно време. Скоростта на движението по трасето трябва да бъде в пределите 1,8-3,5 м/сек. По този начин контролното време се получава чрез разделяне на точната дължина на трасето на избраната скорост на движение (например ако трасето е 150 м. а избраната скорост, 2,5 м./сек, то 150:2,5= 60 секунди контролно време). Въз основа на него се формира т.н. пределно време, което обикновено съдиите определят чрез удвояване на контролното време.

Акцентът на състезанието обаче, не е скоростта а ловкостта и съобразителността на състезателя., както и дресировъчните способности на водача му. Стремежът е кучето да премине по трасето в пределите на определеното време с минимален брой грешки. За всяка една грешка се начисляват определен брой точки (например падане от препятствие, отказ от преодоляване и др.).

За дисквалифициращи грешки се смятат: неетично поведение към съдиите, жестокост по отношение на кучето; превишаване на пределното време за преминаване на препятствието; три отказа по време на дистанцията; пропускане на препятствие; преодоляване на препятствие в обратна посока; наличност в ръцете на водача на някакъв предмет, наличност на нашийник на кучето и др.

В подреждането в крайното класиране се допускат всички участници, които са се вместили в пределното време и не са дисквалифицирани. При еднакъв брой наказателни точки по-предно място се класира двойката куче-водач преодолели препятствието за по-кратко време.В случай, че две двойки имат еднакъв брой наказателни точки и еднакво време, съдиите определят повторно пробягване по дистанцията и по-добрият заема по-предно място.

При оценяване съдиите присъждат следните точки:
- отличен /от 0 до 5 наказателни точки/
- много добър /от 6 до 15 наказателни точки/
- добър /от 16 до 25 наказателни точки/
- тези с над 25 наказателни точки остават без оценка

Кучетата получили оценка отличен и много добър получават диплом.
Сертификат на МФК по анжилите се дава кучета, получили не по-малко от 2 пъти оценка отличен и много добър в официалните състезания.

Състезанията по анжилите могат да бъдат официални /утвърдени от МФК/ и неофициални /неутвърдени от федерацията, но в рамките на съответната национална федерация по кинология/ (любопитно е, че в последните могат да вземат участие и безпородните кучета).

I did it!!!