|
Кученцето у дома
Проблем № 1 Къде ще бъде мястото на кучето
Колкото хора, толкова мнения по въпроса. Някои хора ще ви кажат, че мястото на добермана е на двора или на балкона, но те със сигурност грешат. Доберманите са късокосмести кучета, чувствителни към студа т.е., оставяйки ги навън рискувате още при първото застудяване да подложите живота на кучето на риск.
Къде вътре в къщата ще направите местенце на кучето си е труден въпрос. Най-добре да разположите постелката на кучето някъде срещу външната врата за да може да охранява, но нищо не ви пречи да го настаните където намерите за добрe. Обърнете внимание, обаче, че не бива да го слагате да спи на място къде има силно течение. Често ние не го усещаме, но долу на земята, където кучето ще спи, това е особено неприятно и то ще откаже да спи на място където постоянно духа. Възможност е просто да го пуснете да се разхожда и само да си избере местенце – щом видите, че обича да се залежава някъде, просто сложете постелката там и обезателно наричайте избраното петно “Място” високо и ясно, за да може кученцето да свърже тази дума с командата “На място”, отпращаща го към там.
В никакъв случай не го допускайте в леглото си! Едно, че е нехигиенично, второ помнете, че малкото топло животинче скоро ще се превърне в голямо и обемно животно, което като нищо ще ви измести от собствения ви креват. Както се казва – да си имаме уважението – хората спят на кревата, кучетата - не!
Разбира се има и друга възможност. Ако имате стара, ненужна мека мебел – някои кресло, фотьойл или диванче можете да го преотстъпите на вашия четирикрак приятел, той със сигурност ще го хареса.
Проблем №2. Как да се казва.
Много често кученцето идва с някакво готово, дадено от собственика на кучилото име. Най-вероятно то няма особено да ви хареса и ако нямате вече нещо наум, ще трябва да изберете ново. Но внимавайте какво избирате! Кучето ви ще носи това име цял живот – гледайки малкото кутре си мислете за големия доберман, в който то ще се превърне. Кучето ви никога няма да разбере, че сте му дали глупаво име, но другите хора ще има бая да се смеят. Така че, никакви Шаровци, Мурджовци, Топчовци и подобни. Не е хубаво и да му слагате човешко име. Провикнете ли се ще се обръщат хората по улиците. Забравете и за най-изтърканите кучешки имена дето ги носят всякакви булонки и пудели от сорта на Джина, Роки, Джеки, Лора, Роки, Блеки, Цезар – те показват тотална липса на фантазия у стопаните. Името на добермана трябва да показва благородство, аристократизъм и уникалност. Никак няма да е зле доберманът ви да има поне 2 имена, както е прието при най-класовите екземпляри, но и едно качествено е достатъчно. Подходящи са немските имена /като Фриц, Арнолд, Вернер, Юрген/, имената на божества или митични герои от скандинавската и северната митология /като Вотан, Кром, Один/, всякакви забележителни герои от епически или екшън филми, герои от книги, които са ви любими или пък някакви любими музиканти /но моля ви избягвайте попфолка и рапа, защото доберман Кондьо или Пъф Деди добре ще разсмее хората/.
Проблем №3: с какво да се храниме?
Разбира се най-лесно е с Педигри Пал Джуниър, но това е удоволствие за най-финансово обезпечените от нас. За останалите рецептата се нарича БУЛАМАЧ, или поне на вас това ще ви изглежда така. Можете спокойно цял живот да храните кучето си с това и то ще бъде много доволно. Един възможен вариант. Купувате кокали, сварявате ги с повечко вода, нарежете вътре и каквито имате зеленчуци. Накиснете после хляб, забъркайте малко от готова кучешка консерва или гранулки суха храна. Ако имате останало нещо готвено сложете и него там, но ако не е силно подправено или люто /подправките са вредни за обонянието на кучето/. На малкото куче поне веднъж дневно правете млечна кухня – попарка, слагайте и по едно яйце на ден. При малкото куче сместа трябва да бъде хомогенна, дава се леко затоплена три-четири пъти дневно. За вече порасналото куче можете да изберете един “кокален” ден, в който да му се дават само кокали. Това определено ем ще внесе разнообразие в менюто, ем ще се хареса пък и има медицинска полза – тъй като кокалите втвърдяват изпражненията, при изхождане кучето от напъна ще изчиства частично и аналните си жлези.
На малките кучета също се дават кокали и то по-големи. Малките са опасни, защото малкия сладур има голям шанс да се задави с тях. Пилешките кокали, по-точно тези от бутчетата изобщо ги забравете – това са тръбни кокали, които нямат хранителна стойност и са много остри и се забиват в хранопровода
Какво правим ако нашето куче няма насита. В никакъв случай не му угаждайте – ще развие “вълчи корем” и ще яде докато започне да повръща и после пак. Това е болестно състояние и е много вредно за кучето. Давайте определеното количество в определеното време и никакви допълнителни дажби! Нали не искате да имате вместо доберман плондир на четири клечки? Ако пък сме ужасно злояди и паничката ни е почти недокосната – никакви компромиси. Ще стои така докато малкия не изгладнее достатъчно и не си изяде даденото, защото ако отстъпите като порасне ще ви изяде и ушите.
Можем да разберем дали храним кученцето добре следейки изпражненията му:
- като са светли и меки давате прекалено много хляб
- ако са тъмни до черни, получава твърде много месо
- ако са бели и трошливи – кокалите му са в повече
- ако са кафяви и нормално оформени – значи се храни добре и правилно
|
Отглеждане и възпитание на доберман
(мучка)
