|
Един от факторите, които оформят добермана като идеално куче за охрана и защита е прекрасната му адаптация към домашния кръг: неговия ръст, къс и без миризма косъм го правят идеален пазач за апартамент. А и той самият не страда в това затворено пространство, напротив – чувства се чудесно.
Доберманът е куче, което макар, че не е малко може да стане невидимо – свива се на кълбо в някое кресло и става невидимо. Но излезе ли навън той се развихря. Има отговорен, а не нервен характер. Дружески е настроен към другите кучета, намиращи се в дома преди неговото идване. Отношението му към кучетата от разходката обикновено е добро, макар, че има тенденция да доминира над другите. Сигурен в себе си, не търпи насилие, несправедливост, упражняване на власт. Доберманът много държи да бъде уважаван и изглежда с времето е постигнал това ,защото не веднъж е констатирано, че другите породи му засвидетелствуват уважение. В къщи той е много послушен. Ако няма дразнител, него все едно го няма. За господаря си е готов да се хвърли в огъня. Обучава се бързо, сякаш чете мислите на господаря си. Неговата мания е да служи.
Кучето не трябва да се бои от хора, да демонстрира страх или безпричинна агресивност. Не трябва да провява страх и нетърпение ако е вързан, поставен в шумна обстановка или отдалечен от господаря си, дори ако някой се приближи до него.
Ако си вземете малко доберманче не можете да очаквате едва на няколко месеца да стане добър пазач и да бъде много послушно. Разбира се важни са гените заложби от родителите му, но най-добрата предпоставка за неговото пълноценно израстване е – спокойната обстановка и собственици с чувство за отговорност.
Никога не бива да се насъсква срещу безполезни цели, да се кара да джафка срещу себеподобните си. Не бива да се провокира агресия, защото това ще даде отражение в неговото неуравновесено поведение в бъдещето. Голяма грешка е, ако кучето расте с убеждението, че неговия господар го предпочита агресивно. Знаейки, че кучето се идентифицира със стопанина, то не може да се ориентира в моралните ограничения и това води до психически травми, нежелани действия и реакции. Непременно трябва да премине през обучение за подчинение, преди да се постигне до обучение за охрана.
Една от най-големите грешки е да се счита, че доберманът е привикнал на простор. Той е преди всичко куче за дома, за семейството. Доберманът обича да е в контакт с неговите хора. Той обича спокойния живот в къщи.
Доберманът навън или в градината, особено завързан на верига без да е в контакт с господаря и семейството му, трудно ще развие инстинкт за защита на хората. Ако не се създаде тясна връзка, ако той не почувства, че е част от семейството той няма да почувства нужда да го брани. Така че, ако искате да го направите добър пазач, трябва да го приемете за член на семеството.
Друг много важен фактор за правилния растеж на кучето е храненето и движението. Вече попораснал трябва да се храни два пъти на ден според възрастта и физическата му дейност. Трябва да излиза за поне 1 час дневно и да се движи активно. От това зависи цялостната му физическа кондиця.
Доберманът чистоплътен по природа може да бъде изтъркван два пъти седмично с четка с естествен косъм, след което масажиран с необработена животинска кожа за блясък на косъма.
на следващия завойРедактирано от Supra на 20.03.02 14:45.
|
ОТГЛЕЖДАНЕ
