Международен регламент на FСI (МФК)
за развъждане




Международната федерация по кинология със седалище гр. Тюин, Белгия, обединява над 55 страни - редовни и асоциирани членове от цял свят. Основната задача на Федерацията е да направлява цялостната световна киноложка дейност, като издава правилници, стандарти на породите кучета, инструкции, които са задължителни за страните, членове на МФК. По този начин се регламентира и уеднаквява всичко, свързано с развитието на кинологията. За да се запознаят киноложките дружества по места и ловците кинолози с международните правилници на МФК, в няколко поредни броеве на сп. "Лов и риболов" щe бъдат публикувани основните от тях.



ПРЕАМБЮЛ

1. Страните - членки и партньори по договор с Международната федерация по кинология (МФК), са задължени да спазват Международния регламент за развъдна дейност на МФК.

Правата и задълженията, съответстващи на собствениците на разплодници и/или на притежателите на женските, са принципно определени от националното законодателство, от установените норми и регламенти-правилници на националните асоциации по кинология или от техните клубове или сдружения по породи и/или от специфични споразумения. В случая, където такива нормативни документи не съществуват, се прилага настоящият международен регламент за развъждане.

Препоръчва се да бъдат задължени развъдчиците на кучета и собствениците на кучета разплодници (еталони) да определят в писмен вид условията, при които ще се извършва заплождането, като по този начин се създават ясни правила за финансовите задължения.
"Собственикът" на съответното куче е лице, което е придобило животното и се поставя в негово владение, като доказва това с представяне на коректно изготвено удостоверение за вписване и валидно педигри.
"Притежателят" на разплодник е или собственик на същия, или лице, което е получило разрешение от собственика при предлагане на услугите си за даден разплодник за извършване на заплождане.
Настоящият регламент на МФК за развъждане касае на практика директно всички страни - членове и партньори по договор с МФК. Това означава, че развъждане би могло да се извършва единствено с чистопородни кучета, с характерно добро здраве и в превъзходно здравословно състояние за нормите на типа, функционалността и наследствеността, които са вписани в Племенната книга или регистъра на чакане, признати от МФК. Освен това те трябва да задоволяват и съответстват на определените условия от страните - членове и партньори по договора с МФК.
Само кучетата, които могат да бъдат определяни като превъзходно здрави в рамките на наследствеността, са тези, които притежават характеристиките на стандарта за породата си, нейния тип и темперамент и не показват никакви сериозни наследствени дефекти, които биха могли да нарушат функционалния аспект на тяхното потомство. Страните - членове и партньори по договор с МФК, трябва следователно да се стремят да избягват да включват в техните стандарти преувеличени характеристики, които биха нарушили или поставили под заплаха функционалността на кучетата.
В областта на "управлението" на наследствените недъзи, като тези на дисплазията на тазобедрената става или на прогресивната атрофия на ретината, страните - членове и партньори по договор с МФК, трябва да създават Регистър на кучетата, които са засегнати от тези болести, за да могат да провеждат по-ефективна борба и по методичен начин да ги премахват, като при тази регистрация последователно отчитат постигнатия напредък и уведомяват за това МФК при всяко нейно искане.
Страните - членове и партньори по договор с МФК, ползват и разчитат на подкрепата на научната комисия, работеща в областта на изследванията за развитието на наследствените дефекти. Комисията подпомага чрез своите изследвания за премахване и отстраняване на дефектите като консултира страните - членове и партньори по договор с МФК.
В случаите, когато Комисията изготвя и публикува доклади със съответните препоръчителни мерки по премахване на тези дефекти, те задължително трябва да бъдат спазвани след приемането им от генералния комитет на МФК.
Страните - членове и партньори по договор с МФК, имат пълната компетентност и отговорност по развъдното дело в техните страни. Това включва както дейност, свързана със съответните консултации и препоръки, така и определяне на водещите направления за предоставяне на развъдниците, контрола при процедурата по развъждането, практикувано от тях, и правилното водене на Племенната книга.
Страните - членове и партньори по договор с МФК, трябва да установят свои собствени регламенти, основани на принципа на настоящия, като в тях бъдат дефинирани целите, които трябва да бъдат постигнати. Тези регламенти трябва да включват по подходящ начин спецификата по развъждането за всяка порода.
Кучета с доказани аномалии, като агресивен темперамент и поведение, глухота, безплодие, заешка устна, видими дефекти в челюстите или подчертани зъбни деформации, прогресивна атрофия на ретината, кучета, страдащи от епилепсия, от крипторхизъм (едностранен и двустранен), от албинизъм, трайна и тежка дисплазия на тазобедрените стави, или кучета с трайна нежелателна промяна на козината, не могат да се използват за развъждане.
Търговците на кучета и притежатели на развъдници, работещи с определено търговска цел, не могат да практикуват развъждане и да притежават развъдници в страна, която е член или партньор по договор с МФК.
Разходи по транспортирането и издръжката на женско куче

2. Препоръчва се на собственика на женското куче да го взема или да го връща персонално, т.е. лично или чрез посредничеството на доверително лице.

В случаите, когато една женска престои няколко дни при притежателя на разплодника, всички разходи, свързани с нейното изхранване, подслон, евентуалните ветеринарни грижи и прегледи, както и вредите, които тя би причинила на котилото или на жилището на притежателя на разплодника, ще бъдат за сметка на собственика на кучката. Транспортирането по връщането на женската ще трябва да бъде извършено за сметка на нейния собственик.

Отговорност

3. Съгласно действащите законови разпоредби в различни страни, се прилага и отговорност за нанесени щети, причинени от животното на трети лица. Лицето, на което в момента е причинена вреда, подсигурява отглеждането и полага грижи за съответното животно.

Смърт на женската

4. В случаите, когато женската внезапно почине по време на нейния престой при притежателя на разплодника, то последният се задължава за своя сметка да извърши разхода по удостоверяването на смъртта є и причината за нея, като го удостовери чрез ветеринарен лекар. Притежателят на разплодника по най-бързия начин уведомява за това собственика на кучката и съответно за причините за нейната смърт.

В случай, че собственикът на женската е решил да види своето куче, това не би могло да му се откаже.

В случаите, когато смъртта е причинена по вина на притежателя на разплодника, то същият се задължава да заплати причинените вреди и пропуснатите ползи на собстве ника на кучката.

В случай, че никаква грешка от негова страна не би могла дa мy се припише, задължение на собственика нa кучката е да върне и изплати на притежателя на разплодника всички направени разходи, свързани със смъртта на кучката.

Избор на разплодник

5. Притежателят на разплодника се задължава да заплоди женската само на предвидения разплодник. Всякакъв друг се изключва. В случай, когато разплодникът не пристъпи към заплождане на кучката, тя не може да бъде заплодена от друг разплодник освен при съгласие на собственика на женската.

Освен това се забранява да се извършва заплождане на кучката от два и повече разплодника по време на нейното разгонване.

Инцидентно заплождане

6. В случаите, когато се произвежда инцидентно заплождане, извършено от друг разплодник, различен от този, който е бил договорен, притежателят на разплодника, който е приел кучката и отговаря за нейното опазване, се задължава да възвърне и изплати на собственика на кучката всички разходи и щети, причинени от това погрешно оплождане.

След едно инцидентно заплождане от разплодник, различен от предвидения, се забранява да се пристъпва към ново заплождане с разплодника, който е бил предвиден за целта.

Притежателят на разплодника не може в този случай и при такова заплождане да поставя условия и да претендира за финансови обезщетения към собственика на женската кучка.

Атестиране на заплождането

7. Притежателят на разплодника удостоверява чрез съставено удостоверение-атестация за коректното изпълнение на заплождането. Той потвърждава това, полагайки своя подпис под документа, че е бил очевидец - свидетел на извършеното заплождане.

В случаите, когато съответните длъжностни лица, водещи племенната книга на съответната страна, където котилото трябва да бъде регистрирано, предвиждат използването на специални формуляри, като задължение на собственика на кучката се определя той да ги потърси, да ги попълни точно и коректно и да ги представи на притежателя на разплодника за подпис.

Удостоверението-атестация за заплождане задължително трябва да включва следните сведения:

Име и номер на регистрацията на разплодника в племенната книга.
Име и номер на регистрацията на женската в племенната книга.
Име и адрес на собственика (притежателя) на разплодника.
Име и адрес на собственика на женската в момента на заплождането, по възможност - и датата на приемане на кучката.
Място и дата на заплождането.
Подписи на притежателя на разплодника и на собственика на кучката.
В случай, когато службата, отговорна за племенната книга, изисква за регистрация на котилото съответно удостоверение или извадка от удостоверението, съответното педигри, то задължение на собственика (притежателя) на разплодника е да предостави безвъзмездно тази документация на собственика на кучката.




Обезщетения при заплождане

8. Препоръчва се на собственика на разплодника да подпише предварително удостоверението за заплождане, в което се фиксира договорената сума за заплащане след заплождането. Всякакво задържане на женската като залог за неизпълнение на плащане след заплождане не се разрешава.

9. Ако разплодникът, както предварително е било уговорено, не пристъпва към заплождане по някаква причина или поради факта, че кучката не желае нейното заплождане, при което не се извършва акт на сношение между животните, то собственикът на разплодника ще може да запази единствено правото си на обезщетение, договорено в чл. 2, но няма да може да претендира за получаване на обезщетение по договорената сума за заплождане.

10. Относно родството (наследството) на разплодника, собственикът на разплодника няма право да предяви претенции спрямо собственика на женската по отношение на други обезщетения извън тези, които са предвидени за осъществяване на заплождането. В този случай той няма никакво право да задържи за себе си новородено кученце.

Ако страните предварител но са се договорили помежду си за предоставяне на кученце в качеството му на обезщетение при заплождането, то тогава тази договореност трябва да бъде формулирана писмено във времето, предхождащо акта на заплождане. При такава договореност изброените по-долу условия трябва да бъдат задължително прецизирани и спазвани от двете страни:

Моментът на избор на кученце от собственика на разплодника.
Моментът на предаване на кученце от собственика на разплодника.
Моментът, от който правото на собственика на разплодника да избере кученце е предварително договорено.
Регламентът по разходите за транспортиране.
Специални договорености за случаите, когато женската ражда само мъртвородени кученца или едно живо, или за случаите, когато избраното кученце внезапно почине преди момента на неговото предаване.
Женската остава незаплодена

11. След едно коректно заплождане се приема, че разплодникът е изпълнил коректно всички свои задължения и от този момент се считат договорените условия за придобиване право на обезщетения за изпълнени. Този факт не дава гаранция за акта, че женската е заплодена. На собственика на разплодника се оставя да прецени, когато женската остане незаплодена, дали да договори при следващото и разгонване ново безплатно заплождане, или той да върне част от обезщетението, прието за заплождането. Една такава договореност трябва да бъде фиксирана писмено преди заплождането в договора за заплождане.

Договореното право за безплатно (гратис) заплождане се прекратява по принцип веднага при настъпила смърт на разплодника или при промяна на притежателя му, или при установена смърт на женската.

Изкуствено заплождане

12. Изкуственото заплождане не може да се прилага върху животни, които не са създали поколение по естествен начин преди това.

При случаите на изкуствено осеменяване на женската ветеринарният доктор, който е взел спермата от разплодника, трябва да удостовери със съответен документ пред компетентната служба на племенната книга, където котилото трябва да бъде регистрирано, че прясната или замразена сперма за използване произлиза съответно от конкретен разплодник, както е било договорено предварително. Освен това удостоверенията, предвидени в чл. 7 трябва да бъдат предоставяни безплатно на собственика на женската от собственика на разплодника.

Всички произтичащи разходи по процедурите и медицинските манипулации по събирането и вземането на сперма трябва да бъдат за сметка на собственика на женската. Средствата за изкуственото осеменяване са също за сметка на собственика на женската.

Ветеринарният доктор, който извършва заплождането чрез осеменяване, трябва да потвърди пред службата по водене на племенната книга, че кучката е била заплодена с използване на сперма с произход от разплодника, предвиден и определен за разплод.

Върху удостоверението е необходимо да се посочи и впише също така мястото и датата на осеменяването, името и регистрационният номер на женската в племенната книга, както и името и постоянният адрес на собственика на женската.

Собственикът на разплодника - донор на спермата, трябва да предаде на собственика на женската както удостоверение, предоставено му от ветеринаря, така и официално удостоверение за заплождането.

Прекратяване на правото за упражняване на развъждане

13. Счита се по общия ред, че собственикът на женската при момент на заплождане притежава развъдник и упражнява развъдна дейност. Правото да се използва женска или разплодник в процеса на развъждане може освен това да се прехвърля по споразумение чрез договор на трето лице.

Това преотстъпване трябва във всички случаи предварително да бъде писмено удостоверено преди предвиденото заплождане.

Едно такова прекратяване на правото на развъждане чрез писмена констатация трябва да бъде своевременно заявено чрез декларация до съответните компетентни служби, които водят регистрацията в племенната книга, и да бъде отправена до асоциацията по развъдна дейност, компетентна по съответната порода. Декларацията трябва да бъде приложена към декларацията на котилото

Наложително е да се опишат много точно при процедурата по прекратяването на правото на развъдна дейност правата и задълженията на двете договарящи страни.

Преотстъпеното право на трето лице, което временно приема за развъждане женската, дава основание то да се счита като собственик на същата по смисъла на настоящия правилник от момента на заплождането до момента на отбиването от кърмене на малките.

Основни правила

14. Котило с произход от двама родители от чиста порода, което притежава признато педигри от МФК (FCI), за което няма никакви забележки или ограничения, предписани от националната организация по кинология, се счита за котило с кучета от чистокръвна порода и може да получи собствено, признато от МФК педигри.

15. Педигрита, официално признати от МФК, са сертификат, който удостоверява верността на данните относно посочените поколения и не е удостоверение, което гарантира качествата на кучето.

Вписване на котила в племенната книга

16. С изключение на противоречащи договори, се счита, че новият собственик по време на продажба на заплодена женска се превръща автоматично в развъждащ на котилото.

17. Всяко куче, развъждано и регистрирано в страна - член или партньор по договор с МФК, трябва да бъде включено в постоянна идентификационна система, неразрешаваща каквато и да е фалшификация; тази идентификация трябва да се постави върху педигрито на съответното куче.

Кученцата от котилото се регистрират по принцип в племенната книга, където собственикът на женската притежава постоянно местожителство. В случай на възражение собственикът задължително трябва да се обърне и поиска от съответната институция удостоверение за местожителство (постоянно местоживеене). Изключения се допускат за развъдници на породи расови кучета с местоживеене в страна, където не се води племенна книга, призната от МФК. Лицата, които се занимават с развъдна дейност на кучета, в този случай ползват възможността да впишат своите котила в друга племенна книга, която е призната от МФК.

Всички кученца от съответното котило трябва да бъдат регистрирани; това се извършва, като се включват всички живи кученца към датата на молбата за регистрация.

Регламенти за развъдна дейност

18. Регламентите за развъдна дейност на страните - членове и партньори по договор на МФК, могат да бъдат различни по своето съдържание от тези, които са установени от МФК, но в никакъв случай не могат да бъдат в противоречие с тях.

Окончателни решения

19. Настоящият регламент замества "Международни норми за развъдна дейност от Монако" от 1934 г.

В случаите на различия по интерпретиране на текста, определящ е немският текст.

Приет от Генералната асамблея на МФК на 11 и 12 юни 1979 в Берн, Швейцария.
Всички текстове, подчертани и повдигнати в черно, са приети от Генералния комитет, Варшава, октомври 2000 г.



n n

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите