освен това, че Опорил е прав, дори, когато е седнал, и това трябва да се подчертае като начало на всяко мое изказване ми се ще да кажа следното

явно София и Пловдив имат коренно противоположни проблеми, но това лесно се обяснява с простия факт, че живеем в шибана държава - или на едната или на другата крайност

това, че безпородните кучета са умни е абсолютен факт, мога да кажа даже, че всяко от тях е прекрасно, мило, добро и разбрано. Проблемът идва, когато те започват да се превръщат в глутници. Милото добро куче се превръща в коренно различно нещо, когато стане част от глутница. Този феномен го има и при хората, само дето ние го наричаме - психология на тълпата. Променя се цялото поведение на индивида, когато е в тълпата, както и на кучето, когато е в глутницата.

Броят на бездоминте кучета в София просто надхвърля възможностите на града. Те започват да стават негативен фактор и да оказват такова влияние дори върху хората, които ги обичат. Нямам нищо против всяко едно от тях, но какво да правя, когато нощем те водят войните си за територия под прозореца ми? Представяш ли си звуковия фон на този сблъсък? Превзетия хуманизъм не ми върши работа в такива мигове ...

А за ориентацията - всички кучета имат феноменална ориентация във пространството. Знам, че не само те а животните изобщо имат тази възможност. Така те всяка година могат да изминават хиляди километри и никога да не се губят. Преди години отведохме един болен доберман в клиника, където го оставихме за да може лекаря да го държи под наблюдение по-продължителен период. Още същия ден, късно вечерта той се беше върнал ... ум не ми побира как бе успял да намери верния път, да прекоси булеварди и кръстовища... има още много такива случаи, които специално за кучето доказват само едно: кучето и стопанина са единно цяло, поне за кучето това е така - пълно себеотдаване. Хубаво е да се научим на това от тях.

Зеленчуци, който не яде ...