не съм съгласна, че кучетата, които например имат проблеми от сорта, че са слепи с едното око, или им липсват някакви части, които не са от жизненоважно значение трябва да бъдат убивани. Кучетата отлично се приспособяват към живот дори и с тези частични липси а и те са твърде рядко явление.

По-сериозни травми, които просто уродяват кучето се получават в следствие на лошо гледане, болести или нещастни случаи /блъскане от кола най-често/. Дори и след това стопаните се опитват да запазят жив своя любимец.

При мен беше попаднал един доберман, който накуцваше. По-късно се оказа, че е бил най-вероятно силно блъснат от кола, в резултат на което тазът му е бил счупен а по-късно зарастнал накриво. Резултатът бе, че не можеше да се храни с нищо друго освен с каши... по-твърдата храна запушваше изходният му канал и трябваше да бъде опериран.

Прибегнахме до такава операция веднъж, но въпреки всичките предпазни мерки след около година ситуацията се повтори. Консултирах се с ветеринара и умъртвихме кучето, защото нямаше реални шансове за оправяне. Сблъсквала съм се с това и знам, че наистина има моменти, когато вече не може да се помогне, затова родените с тежки аномалии или получили ги впоследствие не трябва да се оставят да се мъчат.

Имаше друг много красив син доберман, който страдаше от епилепсия и това беше голяма трагедия за стопаните, но те се бяха приспособили към тази ситуация - знаеха вече как да му помагат и каква инжекция да му бият в криза. Животът им беше труден, но те нямаха намерение да го убиват заради болестта му, той беше просто като болен член от семеството за когото е нужна грижа. Едва ли мислеха да го размножават, макар че беше изключително красив. Всъщност не знам тази болест по генетичен път ли се предава?

Зеленчуци, който не яде ...