1-ва стъпка: Уверете се, че наистина сте готови да имате голямо куче и да понесете всички свързани с това последствия:
- ицапани килими, мебели
- ваксини
- разходки по час-час и половина дневно
- мъжките добермани често са агресивни спрямо другите мъжкари
- проблеми при заминаване в отпуска или на гости в друг град
- проблеми при влизането в дома ви за всеки новодошъл
- и като капак отрицателното отношение на половината от хората, които срещнете на улицата

ако все още сте уверени, че искате доберман преминаваме към

Стъпка 2:Женско или мъжко - това е въпросът:
- мъжките кучета се бият, тичат след всяка разгонена кучка навън
- те обаче са много по-силни и психически стабилни от женските
- женските, на свой ред, имат две разгонвания годишно от по 20-ина дена, които наистина ви правят живота труден.
- женската обаче е по-привързана, по-предана, с по-тънки усещания и може да ви роди кученца
- съвет: отидете и си изберете намясто, онова кученце, което ви хареса

Помислете, преценете и щом решите смело към кучилото за да изберете новия член на вашето семество.

Стъпка 3: На крачка от малкия сладур
- хич не слушайте какво ви говори стопанина, вероятно да иска да ви пробута нещо е много голяма
- най-добре вземете някой, който разбира за да може да ви даде съвет и разграничавайки се от внезапните ви симпатии, ще избере най-хубавото кученце
- все пак не подценявайте симпанията ... сърцето рядко греши
- внимавайте какво купувате, защото не са малко хората, които си купуват какво ли не за доберман ... ако нямате някой познавач наблизо, поне се въоръжете с една хубава снимка на бебе доберман и проверете на принципа "открийте приликите и разликите"

Стъпка 4: Огледайте кучилото - общия вид е много важен
- за предпочитане е кученцата да са до 8
- не трябва да има няколко много едри и други много дребни, трябва да се що-годе еднакви
- всички кученца трябва да са охранени и с отворени очички
- всички трябва да са с ярък цвят на кожухчетата, бодри и жезнерадостни
- не бива да имат плешиви или бели петна
- да са на не по- малко от 30 дни, всъщност колкото се може по-големи
- ако всичко гореописано е о.к. можете да сте сигурни, че взимате кученце, за което са се грижили добре и което е в добро здравно състояние

Стъпка 5: Е кое точно да взема?!
- вашето кученце трябва да е пропорционално развито
- не прекалено дебело
- цветът му трябва да е ярък, черната козина - лъскава, кафявата - леко гланцирана
- да няма петна или участъци с по-различна тоналност на косъма
- оранжево-кафявото на петната трябва да е наситено, ясно отделено от другия цвят /това е много важно за кафявчовците/ - да не бие прекалено много на червеникаво или жълто
- въобще ако едно от кученцата има петна, това означава, че произхода на цялото кучило е неясен, а кученцата дефектни

Стъпка 6: Поглеждаме опашката
- трябва да е вече отрязана, да е заздравяла и в края й да НЕ се вижда подутинка
- яко такава има, това означава, че опашката е отрязана неправилно и операцията трябва да се извърши отново. В противен случай кучето цял живот ще изпитва болка в стъпчащия край на опашката.

Стъпка 7: Търсим си другарче
- ако сте по-спокоен по характер, вземете някои по-кротко куче
- знайте, че най-едрото от кучетата често става флегматичен великан вместо изящен пъргавелко
- ако пък сте екпанзивен и обичате движението, изберете си най-буйното зверче

Стъпка 8: я знаете ... плащате, гушвате и към къщи

Съвет последен: не го носете просто в ръка, защото от стреса /непознати хора, непозната обстановка, липсата на мама и братчетата/ то най-вероятно ще ви напикае. Е, няма как ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите