ГАНА
Гана (Чума)-Febris Catarrhalis Infectiosa Canum

Ганата при кучетата представлява остра контагиозна вирусна болест, проявяваща се със сложен комплекс от симпатоми, при които на преден план изпъкват треската, катарално-възпалителният процес на лигавиците, кожната екзантема и нервните разстройства.
Класификация на причинителя

Вирус от семейство Paramyxoviridae, със съдържание на РНК. В антигенно отношение близък до причинителя на грип от тип А, дребната шарка и полиомиелит при човек, инфекциозен ларинготрахеит и чумата по говедата


ЕПИДЕМИОЛОГИЯ

Гостоприемници

Възприемчиви са почти всички представители на разред Carnivora (куче, лисица, вълк, чакал, динго, койот, невестулка, язовец, видра, пор, панда, др.).
Най-често заболяват младите животни, но не са изключени заболявания при всички възрасти.
По-голямата заболеваемост на възрастовата група от 2 месеца до 1 година се дължи на факта, че голяма част от по-възрастните кучета са прекарали явна или скрита форма на инфекцията, а бозайничетата добиват временен пасивен имунитет чрез антителата, съдържащи се в коластрата и млякото на майката.
Експериментално може да бъдат заразявани хамстери, а животните от котешкия род и гризачите са невъзприемчиви.
Невестулката проявява силна възприемчивост към болестта и умира след изкуствено заразяване, но вирусът, пасиран неколкократно през невестулки, загубва вирулентността за кучета.Това показва, че вирулентността на вируса е твърде изменчива.

Предаване

Заразяването обикновено се реализира по алиментарен (per os) и аерогенен път.Допуска се, че много често носоглътката и тонзилите представляват входната врата на инфекцията
Директен контакт между животни - доста по-трудно
Кръвосмучещите насекоми и животни също могат да пренасят заболяването
Сезонни вариации: следва размножителния период при кучетата

Източници на вируса

Всички секрети и екскрети на инкубационните (от края на инкубационния период), болните, преболедували животни (месеци след оздравяване).

ДИАГНОЗА

Инкубационен период 3-10 дни.

Клинична диагноза

Остра форма

Внезапно повишаване на телесната температура (40-41°C) с влошаване на общото състояние: отпадналост, омърлушеност, загуба на апетит, моментни потрепвания на тялото
След около два дни от изявата на първите признаци симптоматиката се отразява в две фази: виремична и усложнена
През виремичната фаза на фона на обща депресия, сълзотечение, повръщане, диария и кожни изриви се отразяват в динамика следните специфични признаци: конюнктивит и ринит с катарални изтечения в началото, преминаващи постепенно в пенести гнойни.
Конюнктивита може да се усложни с кератит, язви на роговицата и дори усложнения, водещи до ослепяване.
Очните изтечения може да предизвикат опадане на космите в подочната област и крустозно възпаление на клепачите до пълното им притваряне.
Усложнената фаза може да се раздели на няколко типа: чревен, пневмоничен, енцефалитен.
Чревен тип: остър или подостър гастроентерит с воднисти светли изпражнения, примесени често с кръв.
Пневмоничен тип: суха кашлица, сякаш е заседнала кост в глътката.След края на първата седмица може да се установи бронхопневмония.
Енцефалитен тип: епилептични гърчове, спазми на дъвкателната мускулатура, некоординирани движения, нарушаване на съзнанието или неволни дефекации.

Перакутна форма

Внезапна поява на силна треска (отказ от храна, силна депресия, спазми) и за 2-3 дни свършва със смърт.

Субакутна и хронична форма

Едем на тонзилите, аденит на шийните лимфни възли, перзистираща кашлица, изтечения от очите с често проявена фотофобия, миокардит
Развитие за 15-20 дни без значителни симптоми
Пневмопатия

Лезии

Измършавяване, конюнктивити, ринити
При перакутната форма - ексудат в перикардната торбичка, хеморагии под епикарда, катарално възпаление (зачервяване и подуване) на лигавиците
При острата форма се намира гнойно-катарално възпаление на горните дихателни пътища и бронхите, понякога бронхопневмония и серофибринозен плеврит
катарално възпаление и хеморагии в стомаха и червата
Като цяло може да се каже, че няма специфични патологоанатомични промени

Диференциална диагноза

Бяс
Болест на Ауески
Инфекциозен хепатит
Лептоспироза
Токсоплазмоза
Салмонелоза
Корона- и ротавирусен ентерит
Незаразни енцефаломиелити
Епилепсия

Лабораторна диагноза



Индиректна флуоресцентна микроскопия
Реакция преципитация в агаров гел
Микроскопско доказване на телцата на Ленц в препарати на носна мукоза, тонзили или очна конюнктива
Вируснеутрализация
Реакция за свързване на комплемента



Лечение



Специфично лечение - серуми, гама-глобулини
Неспецифични средства - широкоспектърни антибиотици, поливитаминни препарати, дехидратиращи средства, сърдечни средства, противотемпературни средства, противоспазматични средства, седативи и др.

ПРЕДПАЗВАНЕ И КОНТРОЛ

Медицинска профилактика

Използването на хиперимунни серуми е ограничено поради тяхното кратковременно действие и висока цена
Използват се различни ваксини, които се понасят добре от животните и изграждат стабилен и продължителен имунитет


ПАРВОВИРОЗА
Парвовирусен (инфекциозен) гастроентерит
Gastroenteritis parvovirosa canum

Парвовирусният гастроентерит при кучетата е много актуално,широко разпространено инфекциозно заболяване,засягащо предимно младите кучета с прояви на треска,гастроентерит и миокардит.

ласификация на причинителя

Вирус от семейство Parvoviridae, означаван като парвовирус от кучешки тип II.По своята морфологична ,културелна и антигенна характеристика причинителят е много близък с причинителя на панлевкопрнията при котките

Устойчивост на химически и физически фактори

Температура:
Значителна устойчивост на високи температури

pH:
Голяма устойчивост на различно рН

Химикали:
Резистентен на етер,алкохол,дезинфектанти от групата на четвъртичните амониеви бази и фенол

Дезинфектанти:
Добро дезинфекционно действие имат 2%-овите разтвори на формалина,хлорните съединения (натриев хипохлорид) и натриевата основа

Оцеляване:
Запазва жизнеността си за дълги периоди в тъкани,фекалии,вода

ЕПИДЕМИОЛОГИЯ

Високо контагиозно

Гостоприемници

Възприемчиви са кучета,норки,котки,но не и човек

Заразяване

Основен източник на заразата са преди всичко болните животни,които чрез повърнатото стомашно съдържание и фекалиите замърсяват трайно и интензивно околната среда
Съществува значително и трайно заразоносителство и заразоотделителство при преболедували животни
Предаването на заболяването се осъществява главно по алиментарен път чрез замърсени храна,вода или директно близане и допир
В определени периоди от годината (за страните с умерен климат обикновено през лятото)болестта проявява голяма интензивност;най-тежко протича при малади кучета на възраст от 4 до 8 седмици,като при тях заболеваемостта се приближава до 100%,а смъртността надвишава 10%;кучета по-възрастни от 5-6 месеца боледуват рядко,като при тях инфекцията притича обикновено инапарентно или латентно,в резултат на което в организма им се образуват специфични антитела.Преболедувалите животни изграждат стабилен имунитет.

Източници на вируса

Повърнато стомашно съдържание и фекалии
Замърсена храна и вода

ДИАГНОЗА

Инкубационен период 3-14 дни при експериментално заразяване

Клинична диагноза

При млади животни (4-8 седмици)

Повръщане и угнетено тежко състояние
Учестено и затруднено дишане в резултат на възникващ белодробен едем
Постепенно засилваща се диария,като изпражненията отначало са сивобелезникави,размекнати,по-късно добиват по- жълтеникав цвят,стават по-течни и едновременно с това кървави
При някои животни през първите 24-48 часа при наличието на повръщане,кървава диария и белодробен едем се наблюдава и повишена температура до 40,5-41°C,тахикардия,аритмия и вестибуларна екстрасистолия,което дава основание за лоша прогноза
Кръвните показатели във всички случаи сочат силно изразена левкопения с неутропения и повишено количество на еритроцитите и хемоглобина
След преболедуване в част от животните под 10-месечна възраст остават трайни сърдечни и сърдечно-съдови увреждания

При възрастни животни

Обикновено оздравяват и се възстановяват напълно,като добиват стабилен имунитет

Лезии

Увеличени мезентериални лимфни възли
Черно оцветяване на тънките черва и петехии и екхимози по вътрешната им страна
Тъмночервена изтъняла мукоза и кърваво слузно съдържание на тънките черва

Диференциална диагноза

Салмонелоза
Колисептицемии
Лептоспироза
Инфекциозен хепатит
Корона и ротавирусни ентерити
Интоксикации и др.

Лабораторна диагноза

Директна имунофлуоресценция
Хемаглутинация
Микроскопско изследване на хистологични срезове от тънки черва

ЛЕЧЕНИЕ

Хиперимунни серуми и гама-глобулини
Средства за компенсиране на дехидратацията и ацидозата
Срещу диарията-адсорбенти,антимикробни средства
Щателни процедури по почистване и дезинфекция
Болните се поставят в изолация и им се предлагат хигиенни условия и лесносмилаеми витаминни храни

ПРЕДПАЗВАНЕ И КОНТРОЛ

Медицинска профилактика

Ваксиниране на бременните и подрастващите с високоимуногенни ваксини

ХЕПАТИТ
нфекциозен хепатит (Hepatitis infectiosa canum)

Инфекциозния хепатит при кучетата представлява вирусно заразно заболяване проявяващо се с треска, тежки възпалителни промени в черния дроб, очите, храносмилателната и дихателна системи и нарушения в ЦНС.Не засяга човека.

ЕТИОЛОГИЯ

Класификация на причинителя

Причинителят е аденовирус, съдържащ ДНК, размножаващ се в ядрата на клетките, при което образува вътреядрени включения (телца на Рубарт).

Устойчивост на химически и физически фактори

Температура:
При температура 60-70°C загива за 50 мин., а при изваряване - за 1 мин.

Химикали:
Резистентен на етер, хлороформ, метанол.Не се влияе от антибиотици

Дезинфектанти:
Добро дезинфекционно действие имат 5%-овите разтвори на формалина, натриева основа - 2-3%, хлорна вар - 5-7%

Оцеляване:
Голяма устойчивост на външни въздействия

ЕПИДЕМИОЛОГИЯ

Високо контагиозно

Гостоприемници

Възприемчиви са кучета, лисици, вълци, чакали, мечки,диви и домашни котки

Заразяване

Основен източник на заразата са преди всичко болните животни чрез всички свои секрети и екскрети:фекалии, урина, конюнктивален и носов секрет, слюнка и др.
Съществува значително и трайно заразоносителство и заразоотделителство при преболедували животни (с години).Особено опасни разпространители на заболяването са и животните, прекарващи скрита форма на инфекцията.Техният брой обикновено надвишава многократно броя на клинично болните.
Предаването на заболяването се осъществява главно по пряк начин и посредством инфектирани храни, вода и други предмети.
Възможно е заразяване да се осъществи по аерогенен път, чрез нестерилна работа по време на имунизации, при профилактични прегледи, при киноложки изложби и др.
Допуска се, че бълхите също могат да служат за преносители на заболяването
Епизоотиите от инфекциозен хепатит се наблюдават през цялата година, но особено тежки са през активните размножителни периоди

Източници на вируса

всички секрети и екскрети

ДИАГНОЗА

Инкубационен период 2-9 дни.След проникване в организма на възприемчивото животно вирусът предизвиква виремия, съпроводена с повишаване на температурата до 41,7°C и се поддържа до края на болестта.Различават се три клинични форми:свръхостро, остро, латентно.

Клинична диагноза

Свръхостра (перакутна) форма

Най-често при отбитите кученца до 3-месечна възраст
Бърза смърт след изпадане в колапс, без проява на каквато и да било клиника преди това

Остра форма

Най-често при възрастните
апатия, липса на апетит, отпадналост, нестабилен вървеж, забавени реакции, анорексия, залежаване
повръщане на стомашно съдържание, примесено с жлъчка
тонзилит и едностранен или двустранен кератит или кератоконюнктивит
повишена жажда, кървава диария, оток на подчелюстните лимфни възли, болка в областта на глътката и мечовидния хрущял при палпация и заемане на стойка,облекчаваща коремните болки - протегнати пред главата предни крайници и извит нагоре гръб
Понякога подкожни отоци по главата и тялото, жълтеница и остра болезненост при палпация в чернодробната област
тъмносивокафяв цвят на урината
Неврологична симптоматика - некоординирани движения, атаксия, епилептоидни спазми на тилната мускулатура и крайниците, парализа на задницата
иридоциклит с паренхиматозен кератит, с преходен характер или водещ до трайно ослепяване
слаб пулс, но учестен, над 110 удара/мин., затруднено , но учестено дишане
левкопения, анеозионфилия, неутрофилия, лимфопения и моноцитоза;РУЕ 20-30 мм/ч

Латентно протичане

възрастни и индивиди с повишена устойчивост
липса на ясно изразена клиника
нарушено общо състояние
леки гастроинтестинални смущения
субфебрилни състояния с ремитиращ характер
сърдечносъдови смущения
незначителна анемия, кератит

Лезии

Хеморагична инфилтрация в много лимфни възли и особено в порталните, мезентериалните, подчелюстните
Иктерус и хеморагии по серози и лигавици
Увеличен черен дроб
Удебелена и осеяна с хеморагии субсероза на жлъчния мехур
Серозно-хеморагична инфилтрация на подкожната тъкан
Серозно-хеморагична течност в коремната и гръдна кухини
Отлагане на фибринни маси около черния дроб
Гнойно-некротично възпаление на мукозите на горните дихателни пътища
Пихтиести отоци на панкреаса и тимуса

Диференциална диагноза

Лептоспироза
Гана
Корона и ротавирусни ентерити
Интоксикации и др.

Лабораторна диагноза

Агар-гел дифузионна проба
Вируснеутрализационна проба
Биопроба

ЛЕЧЕНИЕ

Хиперимунни серуми и гама-глобулини
Симптоматично лекуване с хепатопротективни средства (витамини В12,В1,В2,фолиева киселина, тиамин, рибофлавин, витамин С)
Широкоспектърни антибиотици

ПРЕДПАЗВАНЕ И КОНТРОЛ

Медицинска профилактика

Профилактично ваксиниране с поливалентни ваксини

с въртящ момент