много силно препоръчвам, да не кажа направо настоятелно препоръчвам, добермана да се обучава. не задължително да ходи на училище, но възпитание трябва да получи и то много сериозно! не може да го оставите на самотек.

защо? Защото доберманът не е булонка! когато булонката е без елементарно възпитание, това е гадно, но се преживява ... когато доберманът няма възпитание, това е цяла трагедия защото последиците са доста по-тежки.

защо? характерна особеност на характера на добермана е неговата "максима"- Нападни преди да бъдеш нападнат, т.е. почувства ли се в опасност /той или неговия стопанин/ кучето минава в атака. каква може да бъде тази опасност? нещо напълно неразбираемо за вас - човек със странна походка, писклива жена, дядо с бастун, човек изпозващ твърде силен, агресивен парфюм, хора с чадъри, големи чанти...
Реакцията на кучето може да се предизвика от такива неща като гръмнали пиратки, включване на аларма на близка кола и т.н.

на какво да го учим?
1. и най-важно - безусловното подчинение на думите на стопанина. стой- стои, седни-сяда ... веднага и без повторение и увъртане.
без това кучето ви е една потенциална опасност за всички наоколо, няма шега!
как се постига: той знае, че при подчинение получава добра дума и нещо дребно за ядене /бисквитка, солетка/. а при неподчинение - лошо отношение и наказание.
2. свикване с хората и тяхното игнориране - много важно, иначе страхът му, ще го превърне в неконтролируема машина за хапане.
как се постига: ходете заедно на пазар с него, отделяйте повече време да го развеждате на многолюдни места, не му позволявайте да се уплаши, галете го, награждавайте го.
3. Научете го да не пресича улицата сам, за по-лесно внушете му стигне ли до края на тротуара да сяда. така дори да сте доста зад него, ще го настигнете и ще преминете улицата заедно.
4. Сигурно има още много ... но всичко това се учи, когато животното е малко! на стар пес няма да върже... пък и трябва мноооого време и търпение. нищо хубаво не става лесно.

цъфна, чака да върже