|
Явно със силата на мисълта не мога да забързам времето, така че е по-добре да се разсейвам със странични мисли.
Бай дъ уей, НИКОГА, ама НИКОГА през живота си не съм чакал Септември месец със такова параноично задоволство.
Мисълта ми е - никога не можеш да върнеш момента. Можеш да го преиграваш в съзнанието си милион пъти, но той си остава там. Онзи един-единствен по рода си момент - първият път.
(Сексът настрана)
Филмът. Да, филмът, заради който едва ли не съм намерил смисъл и цел в шибания живот... колкото и патетично да звучи. Чудил съм се какво ли щях да правя, да харесвам, да се вманиачавам и нищо хубаво не ми идва наум.
Сега имаме всичко. Имаме интернет, имаме книги, имаме снимки, компютри, плакати, фланелки, разширена вселена и какво ли още не. Напълно сме задоволени откъм информация.
Тогава беше друго. Имаше няколко надрани и пукащи ленти и толкова. Всичко останало беше дълбоко в съзнанието. Хората в "451 по Фаренхайт" помнеха цели книги наизуст, докато ние наизустявахме всяк реплика, жест, маневра на кораб, звук и дори правилното произношение на английски.
Тук-там по стрелбищата се намираха снимки - цветни по 50ст., а черно-белите - по 20ст. Но бяхме хлапетии, нямахме пари, а мама и тате за глупости не искаха и да чуват, времената бяха сурови. Е, не че не съм имал снимки, ама то най-вече, защото купоните за обяд в стола бяха точно 20ст.:)Колко изкусен лъжец съм бил, след като ходех на обяд, само и само за да проверя менюто - да знам какво да излъжа после. Имаше тръпка. Да имаш повече снимки от другия, беше все едно, че имаш повече парчета от картата с местонахождението на светият граал. Сега и да ме убият не бих могъл да направя толкова автентична рисунка на каската на Вейдър, а тогава я правех в рамките на един учебен час, с най-обикновен химикал на тетрадка с редове и то адски качествено. Бях единственият, който можеше пропорционално да нарисува разрушител:)
А баща ми като ми обещаеше, че ще ходим на кино, за мен беше по-голям празник от всички останали тъпи, скучни и безсмислени нови години, рожденни дни и т.н. Замижавах от щастие и вече си представях Twentieth Century Fox presents... A Lucasfilm LTD... a long time ago... 
Години след това се появи видеото. Форматът беше Бетамакс. Малцина имаха такова чудо в къщите си и за тях се носеха легенди:) След време имах щастието да разбера, че един колега на баща ми се е сдобил с видео и ни е поканил у тях, за да се изфука. Беше детинско любопитство, както за нас тийнейджърите, така и за бащите ни. Само че те се прехласваха по техническите характеристики, докато ние, хлапетата зяпахме филми с Брус Лий. С отвратително качество, разбира се, но тогава такива дреболии не се забелязваха. Та втория силен момент в хлапашкия ми живот беше, когато същият този човек се обърна към баща ми с думите: "Гледай сега какво имам тука" и пусна някаква касетка във видето. Е, познайте какво започна! И познайте защо изведнъж много заобичах да ходя на гости. Представяте ли си, да си ги имаш у вас, да си ги гледаш, когато ти е кеф, да си превърташ, да си спираш на пауза... чудо на чудесата... любимото нещо... my precious...
Минаха години, рок ен рола беше млад... сдобихме се и с видео, но вече беше друго. Казарма, следване, митинги, вълнения...
И сега, когато предстои да излязат DVD-тата, колкото и да се радвам, си давам сметка, че не е същото. Никога няма да се повторят тези силни моменти от миналото. Но поне никой не може да ти отнеме спомените. А някои и това нямат.
И колкото повече време минава, толкова повече започвам да разбирам защо Лукас направи продълженията. Той е един от малцината късметлии режисьори, които са изживявали филмите си по същия начин, по който са го почувствали и самите зрители. И макар и официално да заявява, че иска хората да видят това, за което се говори в старата трилогия - да разкаже цялата история, то аз дълбоко в себе си съм убеден, че това не е основната причина. Сигурен съм, че той просто е искал да повтори всички хубави моменти, които е създал, изживял и усетил на времето. Липсват му, сигурен съм в това.
На мен също.
|
Малко меланхолия.
