|
Трилогиите “Мatrix” и “Star Wars” и някой размисли върху тях.
Курсова Работа
Автор: ******** *. ******
Специалност: Социология
Факултетен номер: *****
За всяко поколение има събития, песни, книги, филми и всякакви други подобни, които стават емблематични за него. Всъшност това изречение е безспорно клише, плоско и лишено сякаш от смисъл. Действително ли има емблематични за дадено поколение неща? Според мен безспорно да. И сега аз ще се опитам да разгледам два филма, две трилогии, отстоящи една от друга на две десетилетия. Две кинематографически произведения, които по скромното ми мнение са емблематични за времето в което са създадени, носят неговите идеали, мечти и даже страхове. Това е класическата трилогия на Джордж Лукас – “Star Wars” и съвременната трилогия на братя Анди и Лари Уашовски – “Matrix”.
През далечната 1977 г. по кината в САЩ излиза сякаш поредната научно-фантастична история. Всъшност не. “Star Wars: Episode IV - A New Hopе” (“Звездни Войни – Епизод 4 Нова Надежда”) ще се превърне в меко казано легенда. Непретенциозната сякаш фантастична приказка ще остане не само в историята на киното, но и като своеобразно явление в масовата култура. Филм поставил нови стандарти в специалните ефекти и кинематографията. Извънредно харесаният и касов филм е последван от две продължения: излязлият през 1980 г. “Star Wars: Episode V - Empire Strikes Back” (“Звездни Войни – Епизод 5 Империята Отвръща на удара” и послeдната част Star Wars: Episode VI – The Return of the Jedi” “ (Звездни Войни Епизод 6 Завръщането на Джадайте) пусната по кината през 1983 г. В наши дни (през 1999 г и 2002 г.) бяха създадени още два епизода (през 2005 г. се очаква още един), които представят историята преди класическата трилогия от 70-те и 80-те, но те няма да бъдат разгледани от мен, тъйкато не носят “духа” на оригиналната поредица.
През 1999 г. се появи друг филм, който сякаш на шега се превърна в един от най-касовите и обичани филми в историята – “Matrix” (“Матрицата”). Филм със странна история, разтърсваща визия и доста интересна философия. През 2003 г. излизат двете продължения на филма – “Matrix: Reloaded” (“Матрицата: Презареждане”) и “Matrix: Revolutions” (“Матрицата: Революции”). Два филма останали сякаш недоразбрани и недооценени от публиката, два филма които правят трилогията завършена и слагат край на сагата наречена Матрица.
Два филма, две истории, две идеии… Филми създадени в едва ли не две различни реалности – света на границата на между 70-те и 80-те и света на границата на новият век. Това което ще се опитам да направя е да разгледам двата филма, да разкажа за историята им, за посланието им и за влиянието което те оказват върху хората които са ги гледали. Да се опитам да вникна в двата филма и да се опитам да обясня какво са те за мен.
A long time ago in a galaxy far, far away… Приказка. Това е първото и най-важно впечатление което остава у мен след като съм изгледал трите класически части на “Star Wars”.
И така преди много, много време, в една друга галактика… Злото завладява галактиката, добрата стара Република загива, злата Империя властва тиранично, малка и смела група бунтовници се опитва да се опълчи срещо Злото, принцеса на тайна мисия, млад и смел момък се превръща в герой по неволя. Така започват много красиви приказки, които сме слушали през живота си, така започва и епоса наречен “Star Wars”.
What is the Matrix? Реалистичен кошмар. Свят подобен на нашето съвремие, света през 1999 г. Това е декора на “Матрицата”. И един въпрос, една тайна, един въпрос който те преследва дори в сънят и един човек който иска да знае истината и е на път да стане герой. Така започва един мрачен мит наречен “Matrix”.
Тук вече може да се направят първите сравнения между двата филма. Действието на “Star Wars” се развива в някакво друго време, в друга галактика, сякаш далеч в бъдещето, когато междузвездните пътувания са реалност, когато освен хората (а във филма въобще не става ясно дали изглеждащите като хора актьори играят роли на хора) са срешнали не една и две чуждопланетни раси, време в което има ясна граница между доброто и злото – Империята е безумно зла, Старата Република и Бунтовниците са безупречно добри, съществуват принцеси (които разбира се са невероятно красиви и безпомощни… е само понякога), а главният герой (Люк Скайлокър – какво име!) е сякаш обикновенно момче живеещо и работещо във фермата на с чичо си на странна пустинна планета. А “Matrix” ,е тя няма много общо с приказките. На пръв поглед там всичко е такова каквато изглежда, реалността с която сме свикнали – небостъргачи, компютри, Интернет, автомобили, хора… Главният герой (Томас Андерсън) е хакер – модерен пират подвизаващ се под ника си Нео (значещ нов, колко интересно и много вероятно това е чист символизъм) и живеещ с натрапчивата мисъл ,че нещо не е наред в света в който живее.
А с какво чувство оставам след като съм изгледал първите няколко минути от първите филми на двете трилогии? Приповдигнатата музика, ясният (само на пръв поглед) сюжет и безупречните герои (добрите са добри, лошите лоши) остават усещането ,че “Star Wars” e една красива екранизирана приказка, за принцеси, зли империи и рицари (е рицарите ще дойдат малко по-късно). И най-вече музиката, музика която повдига духът ти, която разказва историята сякаш това е красива опера с древногермански сюжет, музика която едва ли не те кара да вършиш чудеса от храброст. Огромни бойни космически кораби и най-вече олицетворението на абсолютното зло – Дарт Вейдър. Мрачен (направо казано черен) зъл (явно много зъл) лорд, който пленява малък и храбър бунтовнически кораб, който от своя страна превозва красивата принцеса (а тя се казва Лея), натоварена с тайна и много важна мисия.
“Матрицата” започва тривиално, даже бих казал глупаво – едва ли не наблюдаваме поредният “супер - хипер” безмозъчен екшън. Карасива млада жена (вярно с малко особенна красота, някой биха я нарекли даже грозна) е преследвана от група костюмирани мъже принадлежащи към някоя правителствена агенция (от онези които се облечени с еднакви черни костюми, тъмни очила и слушалки в ухото). Преследват я по покривите на на някакъв мрачен съвременен град, жената стига до краят на един покрив, едва ли ще може да скочи, растоянието е огромно, но… Тя скача, прескача едва ли не огромната пропаст между сградите. Какво става??? Никой не може да скочи толкова, има нещо гнило (не в Дания ,а във филма). Жената (наричаща се Тринити – Светата Троица) стига до телефонна кабина и вдига слушалката, в този момент огромен товарен камион връхлита върху нея, костюмиран агент слиза от кабината и поглежда в кабината, там няма никой. Явно филма е интересен, хиляди въпрос се стичат в главата ми. Кой, как, защо… А сюжета ме среща с Нео, който има същите проблеми в главата си – прекалено много въпроси и прекалено малко отговори. Неизбежно се идентифицирам с него, самотник (при мен вече не) прекарващ времето си пред комютъра, измъчван от егзистенциални въпроси.
А най-общо казано разликите между двата филма стават вече повече от видни. “ Star Wars” – лъхаща на нафталин история, но определено не в лошият смисъл на думата. Гледането на “Star Wars” може да бъде сравнено с гледането на един добър стар филм. (какъвто всъшност е той), лека оптимистична атмосфера, караща те да се откъснеш бързо и лесно от тежкото си ежедневие. “Matrix” от своя страна на пръв поглед е по-тежък и реалистичен филм.
Но нека да продължа с прегледа на двата филма. С развитието на сюжета и на двата първи филма от двете трилогии се наблюдава доста сериозно заплитане на сюжета, нови и все по-необикновенни факти излизат на яве, а героите на филма се обвързват в нови и по-странни отношения.
И така младият Люк Скайлокър се среща с възрастния отшелник Бен Каноби. Става ясна и мисията на принцеса Лея – тя трябва да занесе на Бунтовниците плановете на нова гигантска бойна станция на Империята. Люк разбира ,че той не е случаен момък – неговия баща (Анакин Скайлокър) някога е бил виртуозен пилот и велик Рицар Джедай. А да, ето ги и рицарите най-накрая и то какви! Тук спокойно може да се направи паралела между Рицарите Джедаи и Рицарите на Кръглата Маса. Митични (вече изчезнали сиреч) пазители на мира във Вселената. Въоръжени със своите мечове (вярно при Джедаите това са светлинни (лазерни може би) мечове). Люк научава и за нещо фундаментално за вселената в която живее. Това е така наречената “Сила”. А какво е тя? Тук може би е най-добре да се цитира генерал Оби-Уан Каноби (да това е същия този Бен Кеноби), герой от “Войната на Клонингите” – страшна и минала война която е разтърсила Галактиката из основи: “The Force is what gives a Jedi his power. It's an energy field created by all living things. It surrounds us and penetrates us. It binds the galaxy together.” А Силата има определено необикновенни способности (или по-точно е да се каже ,че същество владеещо Силата има необикновенни способности): може да караш предметите да летят, да четеш мислите и чувствата на другите, да ги подчинаваш и да владаееш техниката на бой с лазерни мечове и много много други “специални” способности.
Това което научава Люк определено е разтърсващо и необикновенно ,но това което предстои да научи Нео е направо неземно. Но първо на него му предстои избор, избор пред който всеки човек някога се изправя. И той е, каква цена си готов да платиш за да научиш истината? A истината изглежда да е чиста и непоправена, но най-важното е ,че това ще е Истината – за живота, вселената и всичко останало. Но всичко това има своята ужасяваща цена – Нео трябва да изостави настоящият си живот. Жесток избор, който според мен е оставил дълбока следа в съзнанието на повечето хора които са гледали филма. Все пак Нео избира да разбере истината, независимо от цената. Така той глътва едно червено хапче и… Трудно е да се приеме ,че целият ти живот е бил просто илюзия, че никога не си живял живота си и ,че си се родил и израснал буквално в епроветка. Трудно е да повярваш ,че реалния свят е управляван от машини и ,че човешката цивилизация е пред прага на изчезването. На Нео му се налага да приеме точно тези факти. И годината не е 1999 г. ,а действието всъшност се развива някъде далеч в бъдещето, никой реално не знае коя година е всъшност. Преди много много години машините са се разбунтували и са поробили хората. Те самите (поне повечето от тях) живеят в измисленият свят на Матрицата, те са вътре в нея и смятат ,че живеят реален живот. Всъшност машините ги използват за един вид източник на енергия. Свободните хора от своя страна се борят срещу машините, крият се под земята и тайно се включват към Матрицата за да освобождават нови хора, но само специални хара, такива които са готови да проумеят истината за Матрицата. А какво всъшност е тя? Да дадем дума на един нов героя – Морфей (богът на съня, който обаче тук има роля на събуждащ): Unfortunately, no one can be told what the Matrix is. You have to see it for yourself. и The Matrix is the world that has been pulled over your eyes to blind you from the truth. и What is the Matrix? Control. The Matrix is a computer-generated dream world built to keep us under control in order to change a human being into this. Това е Матрицата според Морфей – герой на съпротивата срещу машините.
Правим още едно срванение на двата филма. Това което разкрива Люк е доста тривиално и сякаш гледано в не един и два други филма. Може би по-точната оценка е приказно.Младият момък, с разбира се благородно потекло, призован на важна задача от изпълнението на която зависи едва ли не съдбата на Вселената. Може би тук е мястото да се отвори една скоба и да се разгледа малко по-подробно така наречената “Сила”. Интересното тук е ,че тази идея не е нова ,а е буквално взаимствана от някой будиски вярвания, което всъшност не е фатално за сюжета. По-интересното е това ,че едва ли не всяка религия или просто вярване по света съдържа в себе си този елемент - наличието на могъща вътрешна сила, която може да помага в живота на човек. Но Силата има и Тъмна Страна – по-лесният ,сякаш по-могъщ път. Става ясно и ,че злият Дарт Вейдър е тръгнал по пътят на Тъмната Страна. Същата тази Тъмна Срана ще изкуши по-късно и Люк, но има време до тогава. Силата е нещо останало до голяма или малка степен в масовата култура и до ден днешен (въпреки ,че модата на “Star Wars” е минала преди почти 20 години) и днес можем да чуем как заклети маниаци на тема “Star Wars” си пожелават един на друг “May the Force be with you”. А самата идеология на Джедаите е повече от красива – смирение, мъдрост, мир (душевен и политически) никакъв страх, никаква ярост, никаква омраза. Философията им има всички наченки да стане религия едва ли не.
Това което открива Нео е също така прозаично. Земята е завладяна от машините – нашите слуги са взли властта и са ни поробили. Тама експлоатирана почти до болка в не една книга и филм. Въпреки обаче ,че това е една така изтъркана идея, това е кошмара (в малка или голяма степен) на почти всеки човек на планетата и авторите на този филм са се възползвали от него в пълна степен. Разлики разбира се има. Така например Матрицата е представена като система която подтиска индивида, система за контрол, а Агентите (слугите на машините, грижещи се в Матрицата всичко да е наред) са досущ като представители на някоя свръхсекретна правителствена агенция. Идеяат която подсъзнателно се внушава сякаш е подчти ясна. Матрицата е алигория на съществуващата социална система – гигантска, почти невъобразимо голяма и могъща структура подтискаща или направо казано поробваща индивида. Предуставяйки му някакъв измислен свят (във филма това е Матрицата, а в реалността това сякаш са медиите, политиците и други) и експлоатираща него самият. Като в същото време Системата се опитва да унищожи всеки индивид, който се разбунтува и пречи на разбунтувалите се да разпространяват Истината за света.
По елементарно сравнение показва ,че и в двата филма имаме всемогъща сила, която е атакувана от малка ,но смела група бунтовници.
Това което предсто като сюжет и в двата филма може да се разкаже с няколко думи.
Целият сюжет може да се сведе просто до пътя на съзравяне на двамата герои (Нео и Люк), осъзнаването на техните сили и най-важното – проумяването на тяхната жизненоважна за техният свят роля. Да това беше пропусната, и Нео има неземни сили – намирайки се в Матрицата той напрактика е всесилен, та той се намира буквално в комютърна програма, само е необходимо да повярваш в себе си и силите си и ако желаеш даже можеш да започнеш да летиш (а Нео точно това и прави). Може би най-трудната част и за двамата герои е момента с осъзнаването на тяхната изключително важна роля. Люк трябва да започне да вярва в Силата и да се научи да я използва, трябва да свикна и с предопределеността на съдбата си – неизбежният сблъсък с Дарт Вейдър (който между другото се оказва баща на Люк и принцеса Лея), а Нео… При него е по-сложно. Първо той започва да вярва в способността си да се сражава срещу машините (които са безумно по-добри във всяко отношение от хората), след това той трябва да разбере ,че той е Избраният, митологичен герой , който трябва да спре войната между хората и машините. Той се справя с тези задачи, при това достаатчно успешно. Появяват се и нови герои – Оракула – загадачна жена, умееща да предсказва бъдещето (всъшност тя е компютърна програма, която най-често казва това което искаш да чуеш и те окуражава в изборът ти) и Агент Смит – цинична програма пазител на Матрицата, която има някои невероятно вярни прозрения за човешкият свят. Ето едно от тях: I'd like to share a revelation that I've had during my time here. It came to me when I tried to classify your species. I realized that you're not actually mammals. Every mammal on this planet instinctively develops a natural equilibrium with the surrounding environment, but you humans do not. You move to an area, and you multiply, and multiply, until every natural resource is consumed. The only way you can survive is to spread to another area. There is another organism on this planet that follows the same pattern. A virus. Human beings are a disease, a cancer of this planet, you are a plague, and we are the cure.
И две думи за краят на двата филма.
В “Star Wars” справедливостта възтържествува. Злият Император е унищожен от Дарт Вейдър, който отново се обръща към Светлата Страна на Силата. Люк е вече истински Рицар Джедай. Империята е унищожена и мирът и справедливостта възтържествува.
При “Matrix” нещата не са в такива светли краски. Последният човешки град Зион е спасен с цената на много жертви, включително и тази на Нео, който загива в последна битка срещу Смит.
Нека да разгледам накратко още някой интересни подробности около двата филма.
Оригиналната идея на “Star Wars” е създадена през 70-те години на ХХ век. А филмите от оригиналната трилогия са заснети между 1977 г. и 1983 г. Определено филма носи идеалите и посланията на едно по-друго време. Свят на глобално противопоставяне, свят в който за всеки от едната страна на барикадата е пределно ясно ,че противникът е самото олицетворение на злото – Студената Война. Може би ще е леко спекулативно, но е възможно да се твърди ,че реалното вдъхновение за създаването на образа на Злата Империя е не кой да е ,а самият СССР. Много коствени факти от филми и като визия и като идеология водят до това заключение. Лекият, почти приказен сюжет, е създаден в едно друго време, оято явно е било по-оптимистични и по-просто от нашето. Героите са направо казано двуизмерни, без съществено задълбочаване в образите им. Границите между доброто и злото са изключително ясно очертани, предателства липсват и героите са безкрайно предани на каузите си. А хепиенда е повече от ясен. Заразителният оптимизъм, съчетан с красивата визия и забавните моменти правят “Star Wars” един наистина приятен филм за гледане, но филма е остарял според мен като послание. Съвременият зрител възприема оригиналната трилогия по-скоро като красив мит, носещ елементарни послания.
Мрак. Това е първата дума която асоциирам,когато се сещам за “Matrix”. Трилогията на Уашовски безспорно е по-мрачен и същевременно по-близък до душевността на съвременият човек. Въпросите които терзаят героите в “Матрицата” са далеч по-сложни: Какъв е смисълът на живота, предупределен ли е пътят ни, готови ли сме да се жертваме за идеалите си, за любовта си. Даже ако разгледаме съдбата на Нео, можем да открием интересен символизъм. Първата част на трилогията символизира раждането и детството, вторият символизира съзряването и живота въобще, а последният филм е сякаш за смърта, за края и за осмислянето на живота. При “Матрицата” краят е мрачен и неясен. До самият край не е ясно каква всъшност е истината, а принципа :” Нищо не е такова каквото изглежда” важи до края. Апокалиптичната последна битка във филма е еквивалентна на Библейският Армагедон за участниците в нея. Предателства също не липсват. Въпреки всичко това, трилогията остава недоразбрана. Мисля ,че един от начините да се проумее съвременното общество е да се направи подробен анализ на това как хората възприемат този съвременен мрачен и песимистичен мит.
В заключение немога да не отбележа ,че и двете трилогии са просто филми. Измислен като сценарии, майсторско заснети и изиграни от група актьори. Въпреки ,че всички знаем ,че филмите са просто измислица те имат невероятно силно внушение и могат да променят живота ни. А това е безспорно причина киното да е толкова велико изкуство (освен това е лесно “смилаемо”) и да играе важна роля в съвременното общество.
|
Трилогиите “Мatrix” и “Star Wars” и някой...