|
Последната част - продължение на и
ПОСЛЕДНАТА МИСИЯ
- Какво е името на системата? - запита капитан Лох
- В началото, при самото преселение, е била известна просто като NZ44A, но след това, при навигационна грешка, е била изгубена. Преди три години беше официално преоткрита. Сега е известна като системата Олдиус от сектора Хил, но местните я наричат просто Слънчевата система - описанието на ефрейтор Гулдур беше напълно достатъчно на този етап
Капитан Лох се завъртя в креслото, на което седеше, и се загледа през илюминатора към светлините на Нови Корусант, около който кръжеше неговият крайцер "Черна Звезда".
"Черна Звезда" беше крайцер клас "Пилигрим" и беше построен преди повече от седем хиляди години. Корабът беше типично изследователски, със символичен брой оръдия на борда, които освен за представителност, можеха да служат единствено за разчистване на малки астероиди от пътя. През годините на своето съществуване, "Черна Звезда" беше извършила над триста успешни мисии, в които беше открила нови системи, беше изследвала фауната и животинския свят на всички тях и беше сключила съюз с правителствата на повечето от тези планети, на които имаше интелигентни форми на живот. В повечето случаи всяка пета система имаше по една планета, населена с интелигентни същества, но имаше изключения, като системата Хиперикс, където такива бяха цели четири от общо десетте планети. Любопитното в случая беше, че и четирите планети бяха доста назад в развитието си и въпреки че знаеха за съществуването на другите планети, те не предполагаха, че на някои от тях има какъвто и да било живот.
Но сега пред "Черна Звезда" се откриваше една мисия, каквато много малко крайцери са изпълнявали. Още една от сто и двайсетте системи, чито координати бяха изгубени при преселението, беше намерена. Това бяха такива системи, в които хора от Старата галактика се бяха заселили, но по различни причини, често неизяснени, координатите на системата бяха загубени. Сега оставаше само мисията да потегли към Олдиус и на капитан Лох да установи фактически контакт с местното население. А мисията беше готова да потегли всеки миг.
Всъщност "намерена" беше условно понятие. В новата галактика имаше стотици системи, за чието съществуване се знаеше, но повечето от тях не бяха посещавани официално. В някои от тях имаше бази на контрабандисти или пирати, които бяха намерили убежище извън рамките на Републиката. Всъщност базите на всички нелегални организации се намираха в такива системи. Понякога се случваше така, че пиратите бяха нападани от галактическата охрана в тайните си леговища. Обикновено базите им биваха или унищожавани, или завладявани. След края на офанзивата галактическата охрана се оттегляше и повече не се занимаваше със съответната система. Така, въпреки че временно попадаше в полезрението на Републиката, системата биваше бързо забравяна отново. Само координатите й се записваха в централните компютри на Нови Корусант и чакаха да бъдат изтеглени от някой изследовател или аванюрист, който желаеше да посети системата и да я обяви официално за открита или, в перфектия случай, преоткрита. Не че Нови Корусант нямаше желание да се занимава с това, колкото че нямаше физическа възможност. Затова архивите с координатите на такъв вид системи бяха отворени за всеки, който желае да извърши изследователска мисия и да се прочуе, макар и за малко. Разбира се имаше и хиляди други системи, за които не се знаеше абсолютно нищо. Те попадаха в сферата на т. нар. "неизследвана част от галактиката". Те също бяха свободни за откриване от всеки който пожелаеше, но този тип мисии обещаваха да бъдат трудни и рисковани. Освен това в архивите на Нови Корусант имаше купища данни за неизследвани системи. След овладяването им, пиратите и контрабандистите ще бъдат принудени да навлязат в зоната на неизследваната част от галактиката, да построят нови бази в нови системи и тогава целия цикъл щеше да се повтори. Така на практика се оказваше, че именно незаконните организации са истинските откриватели на нови системи, но никой нямаше да им признае това право.
Всички изследователски кораби бяха собственост на Нови Корусант, но столицата нямаше възможност да налага преки задачи на всеки от тях. Разчиташе на съвестната работа на капитаните им, а те винаги работеха съвестно и даваха най-доброто от себе си.
С Олдиус, намерените изгубени системи щяха да станат шейсет и осем. Цели три години след преоткриването й бяха необходими за подготвяне на нова мисия. Щеше да бъде тежка мисия и Лох го осъзнаваше прекрасно.
- Разкажете ми още за системата, Гулдур. Как е бил установен контакт с нея?
Разбира се, Лох знаеше цялата хронология на събитията. Беше длъжен да познава и най-малките подробности около мисията. Ефрейтор Гулдур знаеше почти колкото капитана, но въпросът, който му бе зададен, беше прекалено елементарен, за да има на борда някой, който да не знае отговора, та дори това да е поддържащ дроид. Но все пак отговори.
- Преди три години крайцера "Галактически Мост" при рутинна мисия се приближава на по-малко от половин светлинна година от звездата Олдиус. До този момент системата беше известна от предишни бегли наблюдения и едно проследяване на пирати и унищожаването на базата им на деветата планета от системата. В действителност това е най-близката точка, до която официално е било достигано от корусантски кораби. Но фактически, първият контакт с местните жители е бил направен от учителя джедай Садж-Стил. При пристигането на "Галактически Мост", Садж-Стил, посредством Силата, е открил наличие на живот на третата и четвъртата планета. Тогава с изненада е установил, че сред тях има седемнайсет джедаи, единайсет на третата и шест на четвъртата планета. Това било недвусмислен знак, че системата е една от изгубените. Но все пак учителят Садж-Стил успял да се свърже с тях и да получи повече информация за системата.
Капитан Лох откъсна поглед от Нови Корусант и се обърна отново с лице към Гулдур.
- Благодаря, ефрейтор. Свободен сте.
Гулдур направи задължителния за подобни случаи знак на почит и напусна каютата на капитана, разположена непосредствено зад командния мостик на крайцера.
Лох отново се обърна към Нови Корусант. Предстоеше му тежка мисия на повече от четиристотин хиляди светлинни години от тук.
Садж-Стил се излегна удобно в каютата си на борда на "Черна Звезда". Преди три години той беше част от екипажа на крайцера "Галактически Мост", преоткрил системата Олдиус, една от сто и двайсетте изгубени системи. Традициите изискваха корабът, открил дадена система, да установи контакт с нея. Освен традиция, това беше и въпрос на чест и върховно право на откривателя. Но преди година "Галактически Мост", след грешка в изчисленията, беше излязъл от хиперпространството в астероидно поле, което беше повредило крайцера и едва не беше довело до гибелта на екипажа му. Ремонтът още не беше завършил и така капитан Саймън, който бе ръководил първата мисия до Олдиус, трябваше с неохота да отстъпи настоящата. Той нямаше право да командва друг кораб, освен собствения си и трябваше или сам да посочи свой заместник за пътуването, или да остави правителствоно на Нови Корусант да реши това вместо него. Но Саймън познаваше колегите си и знаеше прекрасно кой би могъл да се справи най-добре със задачата, затова сам направи избора. Той посочи "Черна Звезда" да извърши контакта с местното население. В знак на благодарност, капитан Лох беше обещал да отстъпи цели три от своите мисии на Саймън и "Галактически Мост", след като крайцерът бъде поправен. Но въпреки този жест, Лох получаваше рядката чест да ръководи мисия именно до една от изгубените системи. Нещо за което Саймън едва ли щеше да има повторен шанс.
Още при пристигането в Олдиус преди три години, джедай Садж-Стил беше установил посредством Силата контакт с един от седемнайсетте джедаи от системата, Реймънд, от когото беше получил важна информация. От Олдиус, или Слънчевата система, както я наричаха местните, бяха заселени третата и четвъртата планети, носещи съответно имената Земя и Марс. Първоначално живот е имало и на двете планети, но след катаклизъм, животът на Марс е бил почти изцяло погубен. Хилядолетия по-късно земляните са овладяли Марс, запазвайки това, което е останало там и изграждайки планетата изцяло по свой образец. В историята на двете планети важно място заема унищожителната война от 2849-78 г. от летоброенето на Земята. През 2878 г. войната е спяла и е бил сключен мир с цел двете планети заедно да отблъснат жестоко нападение на каларите, войнствени племена от съседна система, все още неизследвата. След тези събития, конфликтите между Земята и Марс продължили, но до нова война още не се е стигало.
Садж-Стил беше обещал на Реймънд, че един ден ще се върне и ще установи контакт с правителствата от двете планети. Беше му дал инструкции да съобщи на останалите джедаи от Олдиус и да подготвят населението и властите за предстоящия контакт. От 2878 г. насам земляни и марсианци са много подозрително и често пъти враждебно настроени към и без това редките посещения на чужди раси. Това правеше мисията на "Черна Звезда" особено трудна и вероятно опасна.
Садж-Стил се изправи и погледна през илюминатора. Каютата му не гледаше към Нови Корусант, а към черния космос, осеян с безброй звезди. Голяма част от тях вече бяха овладяни. Други още тънеха в неизвестност. На колко ли от тях имаше живот? Садж-Стил се усмихна. Въпроси. Щеше ли някой някога да им отговори? Може би нямаше значение. Сега пред него и "Черна Звезда" стоеше мисията в системата Олдиус.
Един час по-късно крайцерът направи хипер скок.
|
Предпразнично