|
КРАЯТ НА ГАЛАКТИКАТА
- Тим, ставай. Ставай, че ще закъснеем за полета.
Тим се извъртя в леглото си и обърна лице към стената. Дори не отвори очи да погледне приятеля си Декстер. Декс се ядоса и издърпа завивката му. Тим се направи, че не забеляза това, но миг по-късно беше силно разтърсен. Отвори очи.
- Трябва ли да ставам?
- Днес е нашият полет. Трябва да стигнем до Мос Айсли преди изгрев. Иначе ще ни набутат на неудобни места и през целия полет няма да можем да си ги сменим. Знаеш как е.
Изобщо не знаеше. Всичко, което Тим знаеше беше, че Галактиката загиваше. Преди загиваше бавно и неусетно. Но сега това ставаше с бесни темпове. Всички трябваше да напуснат Галактиката.
Бяха изминали триста хиляди години от окончателната победа над зловещата Империя. В размирните времена, оставили зад себе си безброй легенди, Републиката беше побеждавана и възстановявана, търпеше силни удари и постигаше бляскави победи. В крайна сметка тя беше победила тъмната страна и беше възстановила баланса в Галактиката, която всички наричаха свой дом. И въпреки усилията и временните успехи на митичните герои, като Люк Скайуокър, Хан Соло, Лея Органа Соло, Мон Мотма и много други, Републиката като форма на управление беше остаряла. Бяха изминали едва стотина години от смъртта на Люк Скайуокър, когато Републиката беше отхвърлена като форма на управление по мирен начин от почти всички системи. Въвеждаше се местно самоуправление в системите, което обаче не се отчиташе пред Сенат. Самият Сенат на Корусант беше престанал да съществува и беше превърнат в музей на славните времена. Корусант вече нямаше власт над Галактиката.
Естественото разпадане на Републиката беше довело до множество малки войни между отделни системи или планети. За кратък период от време в Галактиката беше настъпила анархия и равновесието изглеждаше застрашено. Но постепенно войните спираха и не след дълго мрът властваше навсякъде. Почти навсякъде.
И все пак, макар останал без власт, Корусант продължаваше да обучава рицари джедаи, които играеха своята важна роля в запазването на баланса и мира.
Но това бяха неща, които Тим или не знаеше, или беше забравил. Малцина бяха чували, че е съществувала Републиката, въпреки множеството сведения, които са запазени от размирните времена. Архивите рядко се четяха. По-скоро народите бяха склонни да слушат легенди, които се предават от уста на уста, отколкото да се заровят в някой библиотекарски компютър. А легендите с времето се бяха изменили до толкова, че в много малко от тях се споменаваше, че някога е съществувала Републиката. Войната с Империята беше известна сред народите по-скоро като война между доброто и злото.
Но това беше минало. Страшното настояще беше пред тях. Галактиката се рушеше и всички трябваше да я напуснат. Мнозина вече го бяха сторили. Населенията на планетите масово се качваха на големите междугалактически кръстосвачи и се отправяха към предварително набелязаните галактики, където щяха да се установят.
Тим се надигна с нежелание от леглото. Беше тъмно, а ги чакаше дълъг път до Мос Айсли. Декстер вече беше подготвил спидера, с който щяха да отпътуват за последен път от своя дом на Татуин.
- Знаеш ли къде е Гарин? - попита Декстер - Каза ми, че ще замине още преди няколко дни. Но дали е заминал?
- Не е - отвърна му Тим - Решил да изчака още малко време. Не разбрах защо. Поне така ми каза Монт преди няколко дни.
С Монт имаха среща в Мос Айсли. Щяха да летят заедно в един кръстосвач.
Гарин беше родианец. Тази раса беше загинала в по-голямата си част, след като в една от последните офанзиви на Империята, четвъртата Звезда на Смъртта беше унищожила Родия и още няколко планети от същата система. От тогава оцелелите родианци скитаха прокудени из Галактиката. Държаха много да се запазят като вид. Мнозина дори търсеха сред изоставените системи свой нов дом. Но почти триста хиляди години родианците скитаха бездомни, спечелвайки си славата на най-нещастния народ. Но въпреки всичко, бавно, родианците изчезваха, докато беше станало почти невъзможно да се срещне такъв. В действителност Гарин беше последният от своя народ. Но това той не го знаеше и до последно се надяваше да срещне някой от своя вид. Може би затова все още не искаше да напусне Галактиката.
Тим се облече и взе предварително приготвения си багаж. Оставяше почти всичко. Не взимаше пари. Такива нямаше да му трябват нито на борда на кръстосвача, нито в новата галактика. Декстер вече беше слясъл и подготвяше спидера. Хората от Татуин бяха едни от последните, които напускаха планетата. Преди няколко години си бяха отишли джавазите. Малко след това напуснаха и пясъчните хора, които успяха да построят свой кръстосвач, тъй като, поради враждебния си характер, никой друг космически кораб не искаше да ги вземе на борда си. Пясъчните хора не поддържаха контакти с никого и съдбата им беше спорна. Според едни корабът им се беше взривил малко след напускането на системата. Други обаче твърдяха, че той се виждал на радарите доста след като е напуснал Галактиката.
Сега наред бяха хората от Татуин. Няколкото кръстосвача щяха да ги пренесат в други, непознати и неизследвани светове.
Тим се качи в спидера и погледна назад към стария им дом. Дори не го заключиха. Нямаше да се върнат тук никога. По навик Тим улови металния предмет, който висеше на кожен ремък на врата му. Беше отломка с неопределена форма. Подарък от дядо му, който му беше казал, че е част от легендарния кораб Хилядолетния Сокол. И Тим вярваше в това. Беше чест да притежава такава реликва. Според единственото достоверно сведение, което Тим беше чел през живота си, Хилядолетния Сокол е бил свален малко след излитанто си от Татуин от вражески сили. В него загиват Жак и Самюел Соло, правнуци на Хан Соло. Тогава отломките са били разграбени от местното население и по-късно голяма част от тях продадени за баснословни суми. Не беше ясно как това парче беше попаднало у дядото на Тим, но беше факт, че сега Тим притежаваше една от най-ценните и най-търсени реликви в Галактиката.
Тръгнаха. Въпреки носталгията, която вече беше завладяла Тим и Декс, те изпитваха желание да летят и откриват нови светове, както са правели предците им през незапомнени времена. Пътят през пустинята сега не беше толкова опасен, колкото преди няколко години, когато пясъчните хора бяха все още тук. Пътуваха дълго. Но успяха да стигнат до Мос Айсли преди изгрев.
За времето от войните досега, Мос Айсли се беше разрастнал неколкократно. През определен период от съществуването си дори беше сред десетте най-ключови пристанища в Галактиката. А сега тай просто беше последната отправна точка за всички жители на Татуин. Трийсетина совалки очакваха пътниците да се качат на тях, за да ги закарат на кръстосвача, който чакаше в орбита около планетата. Днес още един кръстосвач щеше да напусне Галактиката. Следващия полет от Татуин щеше да бъде след няколко дни и щеше да бъде последният за тази година.
Тим и Декстер слязоха от спидера си и го изоставиха. Нямаше да им трябва повече. Обикаляха пеша между совалките, докато не откриха това, което търсеха. Монт вече беше пристигнал и ги чакаше.
- Елате - подкани ги той - ще пътуваме с тази совалка - той посочи най-близката от совалките. Това беше първата, която щеше да излети, за да заведе хората от Татуин до междугалактическия кръстосвач. А колкото по-рано се качяха на борда, толкова по-голям избор щяха да имат в избора на каюти.
- Как се казва кръстосвачът? - попита Декстер.
- Адмирал Акбар - отговори му Монт - Кръстен е на знаменития Мон Каламари от размирните времена.
Тримата се качиха в совалката. И преди бяха летяли, но винаги на къси разстояния. Тим седна до прозореца и втренчи поглед в останалите кораби. Последни приготовления. Пследни впечатления от дома. Тогава Тим забеляза зелената фигура, която се качваше на една от другите совалки.
- Хей, Гарин май най-сетне реши да отпътува - усмихна се Тим - Ще пътуваме заедно.
Най-сетне совалката се отлепи от повърхността и се отправи към чакащия в орбита кръстосвач. Декс погледна за последен път пясъците на Татуин. Постепенно, с издигането, пустинната планета се разкри пред тримата с пълния си блясък. Тази планета, която беше дала на Галактиката герои като Анакин и Люк Скайуокър, също приближаваше своя зенит. Нищо не беше вечно.
Кръстосвачът Адмирал Акбар беше огромен и пригоден за живот по време на дългия път. Совалката се приземи на борда му и тримата приятели, както и останалите пътници, преминаха през задължителната проверка преди да стъпят в пътническите помещения. Избраха си хубави каюти, в които щяха да пътуват. В някои системи продаваха местата предварително, но татуинските кръстосвачи не го правеха. Тези, които се качяха първи на борда имаха право да избират каквито каюти си искат.
Мина почти целият ден преди корабът да се запълни и да бъде готов да отпътува. Гарин се качи на кръстосвача с четвъртата совалка и успя да си хване сравнително добра каюта. По-късно той се срещна с Тим, Декс и Монт, негови добри приятели още от детство.
До последно не знаеха към коя галактика ще пътуват. Когато кръстосвачът най-сетне потегли, на мониторите се изписа подробна информация.
- Галактиката е известна под името GN-986. Слабо населена - изкоментира Декс - Там отиват почти всички хора, както и голяма част от други раси.
- Виж това - Тим посочи надпис на екрана, разказващ за експедиция до същата тази галактика преди двайсетина години, която е спуснала група хора на третата планета на система с девет планети. В последствие кръстосвачът, който е трябвало да донесе оборудването, необходимо за нормален живот на тази планета, в опит за скачване се е сблъскал с пътническия кораб в непосредствена близост до петата планета от системата, която била газов гигант.
- Двата кораба са изчезнали безследно, вероятно са паднали на планетата - каза Гарин - Вероятно хората, които са успяли да слязат на третата планета ще останат изолирани от останалите поне за известно време.
- При липса на каквото и да било оборудване въпросът се свежда по-скоро до оцеляване - отговори му Тим - Системата е много изолирана от останалите, незнам защо изобщо е била избрана за преселение. Само на третата планета има живот и то не интелигентен.
- Ще оцелеят - изрази надежда Монт, гледайки към открития космос.
Още не бяха готови да влязат в хиперпространството, въпреки че се движеха с голяма скорост. Покрай тях се сменяха картини на светове, някои от които отдавна напуснати от обитателите си в търсене на нов дом.
Галактиката загиваше.
|
Краят на Галактиката
