Здравей.
Иска ми се в твое лице и теб като принцип да се запитам нещичко, от което ми е доста болно . Защо беше всичко това?
За да се махне един лош модератор? Хубаво, но може да се махне и с нормални доводи, щом наистина е лош. Друга реална причина не виждам, честно казано, защото дори и да го е казала това жената, то си е нейно право на манталитет, за което не може да бъде съдена. Че то ако е така цялото човечество да е на клада, щото не е много свястно, но за разлика от "другите" със собствените си пороци и ужаси се гордее, едва ли не, защото това му е "свободата" - "Не съм длъжен на никой, че да ми се казва какво да правя и как да живея." Ми така си е. Но не и когато опира до ТЕБ (другия, вън от мен). Толерантност? Признаване на живота на другия? Добре, със смърт не бива да се бъзикаме, но какво е смъртта? Ужасно ни е тежко за болното дете, но майката на това болно дете да се пържи в огъня, понеже има предположения да е казала нещо си по негов адрес. Упс , как нещо си - та тя се ГАВРИ с живота на ДЕТЕ!! Това(!) е недопустимо!!! Как научихме нея, че е недопустимо? Как научихте мен - днешното дете, утрешната майка - че това е недопустимо?? Убихте я. Анатема да бъде!!

Какво стана?

Знам, че всичко ни учи. Знам, че и смъртта на дете ще е голям урок, макар и голяма болка. Аз не разбирам смъртта като болка за другия - болката е за себе си, оставайки да пазиш спомена, който не можеш да запълниш със същия образ... Но смъртта не е край - само учителка. И все пак всички ние... какво направихме? Аз, която не съм взела страна? Не съм ли безотговорна в бездействието си? Ти, който си обвиняващ, който хвърляш камък - не си ли непростимо безотговорен към делото си, не го ли обезмисляш с НАЧИНА, по който става всичко? Той, който взима защитата - не е ли отново безотговорен в това, че напада противника с правотата си?

Конфликт. Битка. Достойни противници? Може ли бесът да е достоен противник? Може ли омразата да е достойна? Не можем ли да преценим по достойнство качествата на противника и да не го правим враг? Ако имаме устойчивостта на Истината зад себе си, то не бива да се страхуваме да сме достойни в действията си, за да не опорочим пак нея - Истината.
Обвинявам за действие, което моралът ми, личния, е преценил за "лошо". А този същият морал ми позволява да действам със много по-лошо (само да се оттегля в преценка на себе си и ще го видя, но не правя преценка на себе си, защото това би било отклоняване от основния въпрос).

Какво направи Смайл? Подигра се с дете. Не, със собственото си дете! Изгаври се с живота на СОБСТВЕНОТО си дете! НИкога не се шегувай със сериозни неща?! Освен тази шега, направи го втори път със Себе си - самоубийство! Как смее Смайл да се шегува с подобни неща? Абе човек - това е смърт, не е какво да е!!! Нека я убием - шегите се заплащат скъпо.
Но не, всъщност ако си беше признала щях да реагирам много по-различно, но по-лошото е, че тя не признава. Тя ни лъже, лицемерничи. Тя е изрод и трябва да бъде разобличена. Освен това е луда. Ще се шегува със смърт. Но не просто е луда, ами е изрод!

Кой си позволява да съди? Разбира се, че по-достойна ще е ролята на защитника, дори и да е виновна. Защото защитника се бори да тушира анатемата. С тая разлика, че ако докаже защитата, много лесно анатемата ще отиде върху обвинението. И ако защитата е същата като морал - Дебора ще бъде личнчувана също. И тогава труповете ще са два. (защото единият е налице - някой ще го съживи ли? Възкресители не сме се научили да бъдем още - само разрушители! а не се сещаме, че за да имаме право да рушим, трябва да умеем да градим)

Но "право" е гадна дума (извини ме, адвокате). Права съм, не съм. Прав си, не си. За добродетели това е доста относително... не мислиш ли? :) Според едни добродетели да отмъщаваш е позволено и достойно. Според други - е недопустимо. Е и? Аз пък ще отмъщавам, защото имам право! А имаш ли душа? А тя, той, те имат ли душа? А можеш ли да се огледаш там и да се разпознаеш? А в чудовището-изрод? Дали не би се познал/а? Неее, аз съм душичка. И което си е вярно - вярно е! Душичка съм. Ама ей го - оная, която аз считам за приятелка даже, ме счита за изроден лицемерник, пошло проядено отвътре същество. Представям се за ангелче, но всъщност чернея от червеи вътре. Това всеки го може нали? Но и никой не може да е такъв. Ако един има едно, не е задължително да притежава друго. Никой не е крайно лош или крайно добър - всичко е въпрос на изявени възможности и конкретна проява.

Защо направихте това със Смайл? Сигурно си го е заслужила - била е крайно самоволен модератор. Използвала е властта на институцията за лично удовлетворение. Приемам, заслужила. Но... защо направихте това? С нейното дете! Кой е заслужил да го бият по най-болното му място? Където наистина прониква острието, защото броня там няма? Изхождайки от правилото "невинен до доказване на противното" подходихте ли така към човека? Подходихте ли човешки? Или самия ужас на евентуалното сторено е достатъчно да станем гладни вълци?

Ти само преценяваш. Отстрани. Ти не обвиняваш, нито защитаваш. Ти не си ли като мен? "Чуждата вина да не приемам за своя невинност". Но чуждата вина не е моя вина. Аз не съм такъв. Моето бездействие, обаче, ме прави такъв! Аз виждам камъни, които вече са окървавили ... една жена. И продължават да летят. Заставам насреща и... хвърлям камък в ответ! Това е самоотбрана. Избитите от двете страни уравновесяват. И всичко това в навечерието на трета световна война. Малкия ни свят е проекция на големия (или обратно). Ами естествено, че ще се позволяват войни тогава - та ние не можем да минем без враг в ежедневието си, та какво остава да не го правим в световен мащаб - това е манталитет! Ние не можем да не намразим, когато нас ни мразят - та защо се възмущаваме тогава на войните? Защо плачем, защо лицемерно се тръшкаме в ужас как може да има "такива хора"???
Умрели деца? Боже, вай вай.. как може?? Кой е виновен, кой да линчуваме, кой кой кой??? Изречена дума.. Божеее, това изродище дете ще ми възпитава, вай вай - да се линчува.
Затова и децата, гледайки нашия пример, ще правят същото после!

Не са важни войните. Важен е мотивът, който води техните енергии. Дали съзидава или разрушава. Дали е въпрос на консуматорство, или на .. да бъде Твоята воля.


Знам, че от нещо малко направих голям въпрос... но не аз го направих всъщност. Сещаш ли се колко малко би могло да бъде онова нечие изказване за мъртво бебе, ако не беше направен голям голям въпрос от него? За нечия сметка. И като си помислиш, че от това някой дори ще се радва... А вкупом с него още дванадесет, купон ще правят. Защото не е важно КАК правим нещата - нали важното е, че сме прави?! Олекна ми.


Сега можеш да репликираш: "А? Каза ли нещо?" Аз бих го казала, ако прочета онова написаното ми по-горе .



П.С. Не познавам Дебора, не познавам Смайл. Гледам принципни реакции и размишлявам за принципа "човек".