...и така ме цепи глава от тях... не мога да заспя, не мога да умра... имаше някаква такава песен...
мисля си разни хиляди неща едновременно, някакви образи плуват, сещам се за преживелици отпреди десет години сякаш са се случвали вчера и за някакви от днес сутринта, които като че ли са на двайсет години назад... странна работа.
беше август, току под пътя към смолян с юлия се къпахме в един водопад, водата светеше, а ние пищяхме от студ. по усмихнатия нос на юлия се беше образувало малко водопадче и едно заблудено зелено бръмбарче попадна в него.
после ядохме пържоли в някакво капанче и един катаджия ни свири на окарина, от онези червените докато пиехме червен етър под червен чадър, на който пишеше кока-кола.