За графитите - примера не е много удачен. Тук (в клубовете) става повече дума за писаното слово, а не за графиките. За графитите доколкото знам се налагат санкции, тъй като те са обикновено в/у чужда собственост. Тъй че никой и не иска явно да си ги припознае. Но ако минеш през надлез Надежда, ще видиш, че към един от графитите е сложен и имейл :)))

Обърни внимание на дебелите черни букви! Та не разбрах клубовете на Дир.бг за чия собственост ги имаш? Да не би да са твои? Те са си на Дир.бг. Така че сам направи паралела между графитите и постингите. А това, че никой не искал да си ги припознае - защо тогава ще си оставя електронния адрес? Сам си противоречиш!

Освен това, в Топ постингите по никакъв начин не се накърняват авторските права - в повечето случаи има директна връзка към оригиналния постинг. А ако няма, то тогава на видно място пише "Автор: Северин" (примерно, сега да не тръгнеш да търсиш!). Така че клубарите знаят КОЙ го е написал, никой не му го краде и не го представя за свое. И всички му признават авторството безпрекословно.
За искането на разрешение - ти като пишеш есета в училище, започваш ли да издирваш някой автор за разрешение да го цитираш? Да не говорим за някой по-сериозен труд като реферат или дипломна работа - там дословно се преписват цели глави от книги, като само накрая се споменават авторите и заглавието. "Дословно", защото ако напишеш, че си ползвал дадена литература, а рецензента не може да открие във въпросната литература нищо, което да прилича на твоето писание... Сещаш ли се? Да не говорим, че в определени области най-значимите трудове се знаят едва ли не наизуст и веднага може да се каже кой е автора, без да се поглежда в секцията "Използвана литература". Пък има случаи, при които си е направо задължително да препишеш от определен автор...
А за съдържанието в Интернет се сещам за един много показателен случай. В трету курс му се наложи да пиша реферат по История на науката и техниката. Избрах си страхотна тема - за развитието на космическите изследвания, намерих в Интернет купища материали за различни космически мисии - като се започне от чисто научните и се стигне до пропагандаторските като станцията Мир или проекта Аполо (недей да се впускаш в спор кое какво е, защото тук ще те бия с една ръка). На края на семестъра представих реферат от около 50 страници ситен шрифт, с огормно количество снимков материал, като си бях дала труда да превеждам от три! езика - английски, руски и френски. Знаеш ли какво ми каза преподавателя, когато в секцията "Използвана литература" видя само линкове? Каза, че в един сериозен труд, за какъвто претендира моя реферат, това е недопустимо, защото авторите не могат да се определят еднозначно, защото литературата не е призната от научната общност и защото не помня вече защо. А цялата информация беше взета от официалните! страници на такива агенции като НАСА и ЕСА. И да допълня - преподавателя не го каза за да се заяде, защото накрая се разбрахме и си получих оценката, за която си бях вадила очите три месеца пред екрана. Каза го, за да знам занапред как се пишат сериозни неща, какво може да се ползва и какво не, и най-главното - какво може да се пише и какво не. Интернет си ползвам и досега, но когато трябва със сигурност да препиша от някой материал, гледам да издиря информация за печатното издание, а не за интернет адреса, на който е било публикувано в електронен вид.

стой та гледай