Върни се назад и прочети пак, не си внимавала. Аз бях като теб, не обичах месо, не обичах зеленчуци, ядах много картофи, ориз и плодове, гледах да не ям мазно. Не ядях много хляб, но ядях кроасани, брускети, бейкролс, банички, пица. И МИ ХАРЕСВАШЕ И не можех да си представя друго. Така че отначало, когато взех решението да си променя навиците, имаше един период (не много дълъг), когато ми беше трудно и се налагаше да си припомням защо го правя. И да се убеждавам сама себе си, че и зелето е храна, и тиквичките са храна, и морковите са храна, т.е. не само картофите и оризът. Но постепенно свикнах и вкусът ми се промени. Сега налитам на месо и на зеленчуци, а сладкото ме отблъсква. Това не означава, че храната вече не ми носи удоволствие. Месото го ям с огромно удоволствие, сметаната също, сиренето Филаделфия (пълномаслено) също - него и сметаната ги ям с лъжица направо от опаковката, по цяла кофичка наведнъж. А яйца с кокосово масло да видиш с какво удоволствие ям Разбира се, имам и много други удоволствия, които не съм загубила и които не са и никога не са били свързани с храната.
Храната не трябва да ти е на първо място източник на удоволствие и единствен такъв. Храната е преди всичко гориво и материал за изграждане и поддържане на организма. Да, приятно е да ядеш вкусна храна, но вкусът се моделира, опира до навик. Обаче не ми казвай, че в живота си нямаш други удоволствия и източници на радост и щастие освен храната, защото тогава ще ми стане наистина много жал за теб Нали имаш дете? То по-малко ли ти е важно от една чиния спагети и по-малко щастие ли ти носи? А по-щастлива ли ще бъдеш, ако развиеш диабет и стигнеш до ампутация или до слепота? Помисли си, това са реални възможности, уверявам те.
http://cioccolatascorner.blogspot.com/ Редактирано от Sol y Sombra на 16.12.12 13:10.
|