|
Как пък телепатично ме надуши… Точно днес сядах да пиша – 11 часА…. Ама колко време ще отвъртя – не знам!
(Добавям тук едно извинение. Доста време се точи тази тема, а преди да ти отговоря днес - не препрочетох какво съм писала по-горе във всичките си постове... извинявай, сега видях, че доста се повтарям... ама няма да трия. Поне е синтезирано...)
За да съм в твоя стил - като хронологичен автобиографичен отговор ще подчертая съвпадението, че и аз съм била достойно угоена от една баба в ранните си детски години. Ама угоена до впечатляваща степен! После, обаче, съм се „изтеглила” и дъъъълги години съм била в почти перфектна форма. Толкова повече, че поне 15 години от живота си съм била „публична личност” и просто ми е било невъзможно да не изглеждам добре. Визията ми беше поне 50% решаваща за професионалните ми успехи, а те уверявам, че те не бяха незабележителни (за ОНОВА време).
Първата катастрофа се случи при първото ми (и единствено) раждане, което се състоя във възраст, в която връщането назад в натрупаните килограми е в пъти по-трудно от нормалното.
Толкова с автобиографията.
Тук ще отбележа нещо изключително важно – съществена разлика между теб и мен, в твоя полза. Аз съм от тези хора, които, освен, че обичат да си похапват – МРАЗЯТ ФИЗИЧЕСКИТЕ УСИЛИЯ. Ама „мразят” е мека дума!!! И то няма нищо общо с мързела. По принцип съм работохолик, в състояние съм да работя 24 часа с хъс и желание, в определени моменти от живота си, типично по мъжки, съм поставяла професионалния си живот по-напред от личния, дори сега се улавям (макар, че съм сменила коренно професията си), че съм способна, без да се замислям, да пренебрегна нещо (или някого) лично, в името на работата. НО! Едновременно с това съм си осигурила МИНИМУМ движения, и когато имам свободно време – се просвам на леглото пред ТВ.
Вярвай – НЕ МОГА ДА ПОНАСЯМ нито спорта, нито фитнеса, нито екскурзиите (говоря за туризъм, а не обиколки по света), нито ДОРИ РАЗХОДКИТЕ. Не помня някога през живота си да съм излязла ей така, просто ЗА ДА СЕ ПОРАЗХОДЯ…Всичкото ми движение е от леглото до тоалетната, от стола пред компа до масата, или до вратата, после до асансьора, после – до вратата на колата… и толкоз. Трамвай, тролей, автобус не съм помирисвала от ученическите си години, а в българското метро още не съм влизала – ако искаш-вярвай.
В последните години отслабнах веднъж 24 кг за 7 месеца…БЕЗ ГРАМ ДВИЖЕНИЕ. Боди-репинг и масаж – два пъти седмично (пак лежане, разбира се!!) и диета – месо и зеленчуци. НИКАКВИ физически усилия, дори ходенето не увеличих. Това си беше истинска победа!! После, в следващата година, си възвърнах начина на ядене, който съм описала в по-горните си постове, и не само върнах килограмите, ами и сложих още 10 отгоре. Смятам, че не си изненадан от това…
А, преди това и още веднъж отслабвах много, този път беше без диети, но бях мотивирана (естествено – пак професионално!!) и някак успях да си наложа два месеца да правя упражнения за отслабване всяка сутрин по половин час и намалих храната (без специални режими и без глад и лишения). Последва йо-йо ефект, разбира се. Обаче после, след като видях, че може И БЕЗ СПОРТ да се отслабва – АБСОЛЮТНО не мога и да си помисля да размахам краката или да правя коремни преси - АБСУРД!!! Самата мисъл за това ме УЖАСЯВА… За да се посмееш - ще ти кажа, че, водена от добри намерения, веднъж взех от една приятелка вело-уред... инсталирах го надлежно, точно 6 месеца стоя в къщи, и НЕ СЕ КАЧИХ НА НЕГО НИТО ВЕДНЪЖ...
Май трябва да спра до тук, като първи том…Мисля поне да ти стана ясно, че никакви треньори не ми вършат работа. Не можеш да ме закараш с оръжие във фитнес зала.. Да тичам не мога – заболява ме корема, а и сърдечно съм я закъсала вече до степен, че резки физически усилия не ми се препоръчват… играя успешно и народни танци, тръгнах в една група и за месец си прецаках колената...още не съм в интервала 100-150 кг, ама както съм я подкарала – няма да е далече този момент…
Надявам се да си доволен ПОНЕ от размера на отговора!
Още две дреболии. За мен отслабване 1 кг за седмица е ПРОСТО НИЩО. Какъвто и режим да започна - нямам ли ПОНЕ 3 кг за първата седмица (което се е случвало с доста режими, само дето после не успявам да продължа поради ЛАКОМИЯ!!) - захвърлям всичко и се връщам при хладилника... И второ - напоследък си нося една снимка от 23-годишна възраст (почти никаква разлика във вида ми от преди забременяването), и на когото я покажа - ГУБИ И УМА И ДУМА... няма човек, който да може да повярва, че ТОВА НА СНИМКАТА СЪМ АЗ...
Просто някак живея два живота - ПРЕДИ и СЛЕДА раждането...
И СЪВСЕМ ПОСЛЕДНО - май съм разбрала истината.
ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ МОТИВАЦИЯТА...
За мен очевидно нещата, които могат да ме мотивират, са се изчерпили. За мой ужас - дори здравословното ми състояние не ми върши работа...
Редактирано от yниKaлнa на 17.07.11 12:35.
|
Re: всичко е от психиката [re: OgnenDemon]
