|
и биологията 5ти клас - или то май тогава се водеше природознание
Блейк, поправи ме ако се бъркам, но по дефиниция живи са всички организми, които са съставени от клетки и носят в себе си генетична информация, която спомага за възпроизводството им *
И по тая дефиниця не само марулите и лапада и картофите са живи, ами и вирусите и бактериите и прочие микроорганизми дето ни тормозят с всякакви болежки...Съгласи се, че приемем ли обективната дефиниция на що е това аджеба "жив" организъм, фокуса на спора много се измества
Има разлика между обективното и субективното ти възприятие на даден факт. Обективно, микробите, растенията и животните са живи. Субективно, никой не се замисля дали усмъртява вирусите, когато пие антибиотици. А ако се замисли и стигне до извода, че ги е изтрепал, смятам дори ще е доволен: вируси=болести=лошо, терминиране на лошото=задоволство.
Субективно * и етимологично): растенията идват от хубавата българска думичка "растеж", а животните от от още по хубавата думичка "живот"...
Усещаш ли каква е разликата във мисловните ти възприятия по отношение растения и животни? Защото не мисля, че някой говори или дори мисли за "онези картофи, дето убих оня ден" или за "марулите дето заклах за салатата към ракията" но повечето хора сме наясно, че животните, с чието месо се храним са усмъртени. Убити. Заклани.
Потенциално екзекуритани, защото е масов процес, съзнателен процес, срещу живо създание, което няма как да се съпротиви на съдбата си.
Което повечето народ не е в състояние да приеме за неподправената истина - особено хората, които ядат месо и затова се завъртат едни интересни дискусии като аджеба спанака убивам ли го като го правя на манджа и ако да, как не те е срам да си вегетарианец - защото подсъзнателно сме наясно какво се брои за убийство и какво не и болшинството от нас нямат желание да са убийци *не е морално приемливо*
Оттам насетне, универсалният субективен критерий, който разделя усмъртяването на едно животно от усмъртяването на едно растение, е способността на дадения организъм да изпитва болка и да се предприема про-активни действия *това при животните*, което ми дава възможност да ги антропоморфизираме и ги "убием"
На челите дотук - честито, на разбралите тънката ми мисъл - браво
Фацит: аз съм наясно, че обективно съм съучастник в "убийството" на всичко, което ям - било то растение или животно, но съм достатъчно прагматик да осъзная, че моето оцеляване ми е по важно от тяхното. Критерият ми да избягвам месо е на първо място: доколко ми е вкусно, на второ, че намирам за излишно да се причинява страдание/болка на беззащитни създания...всичко друго си е бошлаф работа
... със хъс и спортна злоба и раздвоение на личността...
|
За растенията и животните природа [re: Blake]
