|
Blake, не мога да не призная, че с теб ми е приятно да дискутирам Няколко бързи бележки и от мен:
- С глад не се лекува абсолютно всичко, болестите, които се повлияват или излекуват напълно, вече ги написах.
- Болните хора не желаят да се лекуват с глад, защото са наплашени и дезинформирани. И това не е случайно. Гладолечението не носи толкова печалби, колкото лекуването с лекарства и всякакви измислени терапии (често с никакъв или дори отрицателен резултат). Малкото доктори, като Емилова например, които са успели да създадат клиники за гладолечение и да извличат печалба от това, са обект на непрестанни атаки и дискредитиране, като положителните им резултати се премълчават, а на "несполуките" им (резултат от лоша дисциплина най-вече) се дава широка гласност. Между другото, в Япония отдавна има центрове за гладолечение, където всеки, който има желание, може да гладува напълно безплатно под наблюдението на немедицински лица, които имат официално разрешение и знания да контролират гладуващите. Японците дали са глупави?
- Ракът действително може да бъде напълно излекуван само с промяна в диетата и доказателство за това са хората, които са го направили. Широко неизвестен факт сред обществото е, че имунната система на човека е напълно в състояние да убие раковите клетки. Това тя и прави цял живот, без да го усетим. Тя е нашето лекарство срещу рака, напълно безплатно и поради това нерекламирано и невзимано под внимание. Къде-къде повече пари има в търсенето, тестването и прилагането на "истински" лекарства за лечение на рака... Всеки ден в тялото на възрастния човек се образува поне една ракова клетка. Силната имунна система я рапознава и убива. Ядейки всеки ден вредни храни, затлачвайки постепенно кръвоносните си съдове, намалявайки по този начин притокът на кислород до тъканите и органите си, ние намаляваме силата на имунната си система. Резултатът е бързо растящ рак, в доста случаи с фатален край. Процесът не е необратим. Отказвайки се напълно от вредните (най-вече животински) храни и поемайки доказано полезните (най-вече сурови плодове и зеленчуци, съдържащи антиоксиданти), имунната система може да се засили и да надвие над рака. Не е винаги така, но е възможно. Лишенията в случая, мисля, си заслужават, защото алтернативата е операции, химиотерапии, лъчетерапии и никаква гаранция, че няма пак да се развие рак. Повече за лечението на рака, и то точно с помощта на гладолечение, тук: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=rak&Number=1949741250&page=0&view=collapsed&sb=5
- Дали съм орторексик или не, хич не ме интересува - тая дума ми е твърде сложна и предпочитам да не се задълбочавам в нея Всеки отделен човек носи отговорност за това как ще пази здравето си. Резултатите сами показват кой начин е правилен и кой не е.
- Определено не съм съгласен, че омекотената форма на гладуване с плодове и чай изисква да лежиш, да не ходиш на работа и нямаш никаква енергия! Спирайки приема (само донякъде, все пак това е омекотена форма) на външна храна, организмът се ориентира към вътрешно хранене, започвайки да си добива енергия от излишните мазнини и натрупвания - точно онова, което не харесваме в себе си и искаме да махнем. Гладущият по този начин може спокойно да изкара 2, дори 3 месеца, без изобщо да престава да се движи и да си върши работата. За справка: напиши ХУНЗА в Гугъл и чети За класическата форма на гладуване съм съгласен, че трябва да си лежиш и да почиваш, защото цялата енергия се използва за борба с болестите и не остава много за друга работа. Но плодовете и чая с мед доставят доста външни калории, можеш да провериш и сам в таблиците
- За спорта... Ами, сега, с малкото дете и в тоя студ, и на мен не ми е лесно да отделям време за спорт, но сутрешната гимнастика, съчетана с коремни преси, както и неползването на асансьор са ми задължителни! Като се постопли, изкарвам колелото и почвам да тренирам, щото лятото ме чака Ком-Емине!
- Не е нужно да се гладува постоянно, за да се поддържа добра форма. След провеждане на курса и ликвидиране на болестите, тялото вече е в състояние да извлича нужните му вещества от много по-малко количество храна, т.е. не е нужно да ядеш много, за да си сит и доволен. Сега, когато пиша това, в същото време и обядвам И знаеш ли какво: около 100 гр фурми и 100 гр сурови орехови ядки Дъвча много добре всяка хапка, в стомаха ми постъпва напълно сдъвкана храна в течна форма. Хем ми е вкусно, хем ме засища много добре, хем не преяждам. Сутринта пих само един голям чай (около 300 мл) с две лъжици мед. С тази храна (смятай колко е като количество и калории) спокойно изкарвам целия ден, без да съм гладен (вечерята е отделно, тя е най-много като количество, но пак без да преяждам). Но това е възможно само след като организмът е преминал в друг "режим" на работа. Само за справка, от какво се състоеше менюто ми само допреди месец и малко: Сутрин - поне два двойни сандвича от бял хляб с маргарин и някакво месо и нещо за пиене (я мляко, я натурален сок). След 10.00-10.30 започваше да ме мъчи зверски глад. Невинаги успявах да дочакам 12.00 часа, когато е обедната почивка в работата. Тогава вадех 2 нови сандвича от същия вид и, ако съм си купил, някакви плодове. От 16.00 часа нататък гладът отново ставаше непоносим. Едвам дочаквах да се прибера вкъщи и първата работа ми беше да седна на масата и да заявя, че съм много гладен и трябва първо да ям, пък тогава да върша всичко останало. Натъпквах се добре с каквото има готвено, ако няма, с хляб и месни продукти. Е, добре, че в един момент обстоятелствата се стекоха така, че си отворих очите за посоката, в която вървя. Попаднах на подходяща литература, филми и хора, изпробвах го върху себе си и видях, че е добро. Радвам се, че това ми се случи сега, когато съм на 30, а не на 50 например, защото тогава пораженията върху организма ми, нанесени от начина ми на хранене, щяха да са доста по-големи. Вместо да се радвам на внуци и да ги тегля с шейната нагоре по пързалката (например), вероятно щях да се свивам до печката и да се оплаквам от болежките си... И понеже отсега виждам унищожителните коментари по повод на последното ми изречение, ще добавя, че това прелестно бъдещо състояние на нещата не е задължително да се случи, но стремежът ми ще бъде насочен именно към неговото достигане
|
Re: Никога не се доеврявайте сляпо на такива [re: Blake]
