ъъъ, и аз не бях болен от нищо, докато не си направих изследвания. В смисъл - живеех си живота и не подозирах, че съм се сдобил с инсулинова резистентност. След много опити с различни диети, от които както казах резултатите бяха от никакви до отрицателни, реших, че трябва да взема мерки и отидох на лекар, съответно си направих изследвания и установих какво ми е. Не ми се изпада в подробности какво представлява инсулиновата резистенстност, в най-общи линии положението е такова, че инсулина просто не си върши работата, в резултат на което се произвежда в свръх-количества. Едно от проявленията на "свободния" инсулин (т.е. излишния в организма) е, е ти се яде непрекъснато и зверски. И колкото повече ядеш, толкова повече ти се яде. Варианта "глад" значи прилошаване и невъзможност да правиш каквото и да било. Варианта "сладки работи" (като плодове, май всичките имат захар; или мед), води до повишаване на кръвната захар, и оттам още повече инсулин, т.е. още повече глад. Затворен кръг без изход...
Държа да отбележа, че инсулиновата резистентност не е диабет, а нещо като пред-диабетно състояние. Лекарката, при която ходих, ми изписа Редуктил и разни други лекарства за холестерола и кръвната захар. Първия месец имаше малук резултат, втория - никакъв. Спрях хапчетата, поради проблемите, които водят със себе си - високо кръвно, разстройство и т.н. Тогава почнах да ровя из интернет за информация относно състоянието ми. Общо взето, загърбих докторските мнения.
Наистина, открих, че за да се оправи положението, трябва драстично да си променя хранителния режим, изключвайки всичко сладко, тестените, ориз, картофи, и някои зеленчуци. Вече писах в друга тема, с много ровене попаднах на страничка с 3-4 параграфа текст и една табличка, която съдържаше моята Истина. След няколко трудни месеца, през които упорито се мъчех да устискам, работата изведнъж взе, че се получи. Без глад, без лишения (е, почти), и без лекарства. Изчезнаха ми повечето от другите кофти работи, които както разбрах, съпътстваха инсулиновата резистентност. Сега вече внимавам какво и по колко ям, но пък се отпускам, когато ми се прииска нещо.
|