Ще се радвам да постна тук, каквото съм намерила из нета. Аз днес имам много добър ден, някои неща ми станаха ясни и искам само да ги споделя.
Например това, че опитите ми да отслабна до сега се базират абсолютно на намерението ми за контрол. Затова, аз не можех да отслабна повече от два-три килограма. Не защото нямах воля, а защото с няколкото свалени килограма, аз се чуствах под контрол, аз имах самочуствие, едва ли не ставах Бог на всичко и на всички. И затова бързо се връщах към стария начин на живот и на преяждане. Просто си взимах порцията "контрол" и от там нататък не ми пукаше.
След това, нещо се случваше в живота ми и аз загубвах контрол. Точно в този момент това да отслабна изведнъж ставаше много важно. Така си вземах поредната доза контрол докато се оправят нещата. Тогава и спорта ставаше много важен за мен, направо си бях пристрастена.
И всичко това обяснява защо аз трябваше да сваля 2 кг за две седмици, не за 2 месеца, всичко заради проклетия контрол, който ми е необходим точно тогава, когато го искам.
Днес мога да спортувам без да се напрягам до дупка, защото аз не завися от резултата. Когато аз се отказах да контролирам нещата, които не мога да променя със собствените си действия, тогава намерих облекчение от напразните си опити да контролирам хората. Затова понеже аз отчасти предадох този контрол на по Висша Сила, сега няма нужда да изпозвам храната, за да се чуствам добре в кожата си. Вече се научавам да обичам себе си такава каквато съм, без да имам нуждата от одобрението на хората, от определен успех, който да ме определя, от свалени килограми. Просто не искам повече да наранявам себе си с поведението си. Започвам да се отнасям с любов към тялото си и към себе си.
Това което търсех, а именно любов и подкрепа не го намерих в храната, в отслабването, в хората, в работата. Там никъде го нямаше и аз си стоях с празно сърце. Но започвам да го намирам в себе си и това ме радва. Радва ме също това, че само за днес на мен няма да ми се яде повече от това което ми е необходимо. Няма го вече това сядане пред телевизора и желанието за ядене. Няма го този импулс който ме кара да ям без да съм гладна. И това за мен е едно от най-прекрасните неща. Няма нужда да си контролирам храната, защото аз съм безсилна пред това, просто не съм успяла до сега, значи не става. Но в предаването на този контрол, аз намирам облекчение от всички тези импулси, които ме караха да ям без да имам нужда. Мога само на всеки да пожелая да изпита това нещо за себе си.
Програмата, тя не е вид диета и режим на хранене. Не се прави за седмици, а за месеци и години. Тя е вид начин на живот, всеки един ден от живота. Само за днес, аз знам за себе си, че ако ще и света да се обърне надолу с главата, аз няма да се натъпча с храна заради това. Защото ми е писнало да наранявам себе си, защото вече не искам да ме боли. Защото вече не трябва да правя това, имам нов начин на живот, в който знам нови неща и сега мога да посрещна всичко което се изпречи на пътя ми.
Ето и няколко линка, в които има повече инфо:
Анонимни Алкохолици -
Зависими от храната -
Анонимни Наркозависими -
из английските сайтове:
- Англия
- САЩ
Надявам се това да помогне. Ако има още, питай
А ако някой иска да сподели нещо лично, може да ми прати бележка.
Редактирано от Wildberry на 08.02.10 13:26.
|