като чета, сега си горе-долу както аз бях преди една година точно. Месото понякога става банално, понякога втръсва. Няма да крия. Обаче има една дилема - или понасяш някои лишения и ограничения, или не се понасяш като гледка в огледалото. Просто избираш едното. при мен второто надделя, когато в продължение на последните 5 години само качвах, по 1-2 кг, но нищо не свалях. От размер 46 стигнах до 52, че и той понякога не ми ставаше. Продавачките отговаряха- тук нямаме такива размери. Е, чувствах се ужасно. И това усещане беше по-силно от дискомфорта,че трябва да ям месо,мляко, яйца и риба. Даже с радост я почнах, диетата де. Сега на доста познати им се обаждам на улицата, защото не могат да ме познаят, ако отдавна не са ме виждали. Нося размер 48, смених целия гардероб. А мъжът ми как ме гледа в очите няма да описвам, защото направо ще прозвучи нескромно. Ако почнеш Дюкан и издържиш 1-2 дни, след това нещата вървят по инерция, организмът свиква и няма да съжаляваш.