Аз пък да те светна - ако това е първият ти провал, навярно няма да е последният:)). Така че приеми, че подобни провали неизбежно съпътстват триумфа, който те очаква в края на дюканската пътека... и толкова. Нищо страшно.
Аз, Слаботелесна, също се издънвах няколко пъти - и го приемах за неизбежно. Няма да си режа главата, я, щото кой ще продължи после нататък? А исках да продължа, това си беше ясно. Ако и ти си като мен - от хората, които се хранят почти безмесно - продове, картофи и ориз, сладичко - прекрасно те разбирам. В началото си беше жив ад с това пилешко и извара, и риба (която не понасям, впрочем). Само че аз нямах избор, ставаше въпрос за здравето ми, дори за живота ми, дето се казва - как да го изживея оттук нататък. Дали обездвижена, болна, в тежест на близките ми - и недобре изглеждаща, доста важно всъщност!! - или в добра кондиция и поглеждаща спокойно в огледалото. Тоест, искам да ти кажа, че ми омръзна да се влача виновна, скапана, уплашена - и нищо да не правя, за да променя това положение. А от мен си зависеше, нали. И в един момент си рекох - край, захващам се. И се захванах - с помощта на толкова прекрасни хора тук. А като се захванеш, идва и самоуважението, и силата да продължиш. Виждаш, че резултатът е налице, нали? Колежките ти едва ли са най-важният фактор в твоя живот. Те и моите колежки мълчаха твърде дълго... след което изведнъж се закахъриха за здравето ми, всички вкупом . Но нека не се лъжем - не колежките ни ядосват, нито все още големите номера дрехи, които носим - ядосва ни принудата и че ето, какви усилия помагаме, какви ограничения, а все така сме дебели и все така светът не е припаднал от смайване какви огромни жертви правим! А защо да припада? Светът си е зает с него си, както и всяка от нас - с нейните си проблеми. Моят проблем са огромното количество излишни кила, които ми пречат. Навярно при теб също е така. Е, значи просто заради себе си ще постоянстваме толкова дълго, колкото трябва, за да се чувстваме добре, и толкова. Няма шест-пет.
Така че, миличка Слаботелесна, дай ръка и да продължаваме - ние с теб, двете мрънкалки напоследък:)))). Знам, че е трудно, а сега още повече - студ, мраз, няма слънце. Обаче!!! И това ще мине - както нашите захвърлени килца - и ще дойде ново лято, нови радости, нов ентусиазъм. Давай да издържим дотогава и ще сме направо фурии, ще видиш:))).
А, и още нещо. Не се самообвинявай - след самообвиненията идват и самонаказанията, а това спокойно може да се превърне в период на ново тъпчене, дебелеене и самоомрази. Преслагам ти да си го спестим, помнейки крайната ни цел - спокойствието, доброто настроение... и самоуважението.
Е, и дрехите малък номер, разбира се, и споделеното харесване с образа в огледалото:))).
Тъй. Подуднах, сега отивам да майсторя сладкото екксче на Сани... щото, не знам дали споделих, ама така ми се яде сладичкооооо!!!
Доскоро, Слаботелесна. И не се ослушвай, ами да ми отговориш, ей!!!
А на вас, момчетаи момичета от този клуб, за търпението, помощта, подкрепата, за това, че ви има - благодаря ви.
Обичам ви, непознати мои.
|