Хора, провалих се! Това е. Ама така се провалих...Направо изпаднах в някакво умопомрачение и си хапнах щастливо от всичко. По много. Първо-чувствах перманетен глад. Второ-много ми е студено. Постоянно и не зависи от дрехите-отвътре ми е студено. В тази ситуация хич, ама хич не ми се пие вода. После-омръзна ми да гледам как по цял ден костеливи колежки се тъпчат с вафли, а след това отиват на обяд и поръчват първо, второ, трето, пък и с две филийки хляб отгоре. Не стига, че непрестанно трябва да отбивам атаките им да натъпчат и мен, ами и никой не забелязва резултатите ми. Това дотук можех да го преглътна, с усилия, ама се търпеше. Но когато отидох да си купя едно костюмче, ей така, светъл лъч в живота, и се установи, че трябва да си купя отново същия размер-при 8 кила и половина, ееее, тогава вече всичко отиде по дяволите. Това е. Днес съм си пак на протеини, но нямам никакъв ентусиазъм и въобще не съм положително настроена. Сега се страхувам да се премеря, не знам какво е станало. След няколко дни, може би. Това е, оплаках се, добре, че сте вие.
|