В отговор на:
май е време да приключим темата
Това дали не е приканване темата да се заключи точно когато ти си казала последната си дума? Защо ли пък не можехме да я заключим, преди да си го направила, и защо се включи пак с критики към мен, щом смяташ, че темата е изчерпана??
И аз съм жена като теб. И притежавам женската черта да ми се иска имам винаги последната дума. И заради това (но без да постановявам, че темата трябва да се приключи), ще НАПОМНЯ на тези, които са позабравили, че в моя постинг- "искра" аз НЕ ПОСЪВЕТВАХ Обърквация да не полага усилия да отслабва, а я посъветвах АКО НЕ УСПЕЕ В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН, да не се отчайва и да търси удоволствията другаде. И поне 10 пъти в последващи писания се ПОСТАРАХ да избягна всякакви недоразумения и да ИЗЯСНЯ ОКОНЧАТЕЛНО тезата си, горенаписана за пореден път и сега.
Кой разбрал-разбрал. А който не - нека продължава да се заяжда с мен.
А по въпроса за това, че никой не си е променил мнението вследствие на дискусията...доста се съмнявам. ПОНЕ постигнахме да се ЧУЕ И ПРОЧЕТЕ, че съществуват и щастливи и преуспели дебелани, за изненада на доста пишещи тук.
Ох Минаваща какво да ти кажа без да съм груба. Смятам, че спазвах добрия тон, но явно си доста мнителна.
Какво толкова фатално видя в моя пост:
Да направим рекапитулация, след всичките дебати никой не промени мнението си, затова май е време да приключим темата. Толкова сме различни като характер всички и нека всеки да прави това, което ще му носи удовлетворение, вътрешна уравновесеност, добро настроение и здраве!
Дори не ми е минавало през ума винаги моята дума да е последната. Напротив сметнах, че тъпчем на едно място и исках да покажа, че въпреки различията във възприятията и характерите е важно да е удовлетворен и щастлив, а не "перманентно нещастен".
А колкото до това, че са се променили мненията, поне моето не е, не видях и някой друг от включилите се в темата да го е направил. Всеки остана на своите позиции. Който смяташе, че не е необходимо да се правят опити за редуциране на наднормено тегло и следва да се примирим и да се научим да живеем така, че издигането в кариерата е по-лесно за възпълните, си и остана на тази позиция.
Аз не отстъпвам ни на йота от моята - многото килограми са проблем и трябва да се борим срещу тях с умерен хранителен режим и спорт, за да сме по-здрави и дълголетни, по уверени и по-добре изглеждащи. Обнадеждена беше го написала как върви една стройна жена, аз немога да го напиша по-добре. Продължавам да твърдя, че жени с мноооого килограми (пак да уточня не 10-15) над нормата много трудно се изкачват по стълбичката на успеха в конкуренцията на по-слабите кандидатки, защото имаме безработица, имаме много кадърни кадри и при две равностойни кандидатури, печели..... Аз съм боец и няма да се дам на някаква храна, нали съм хомо незнам какъв мислещ ;).
Който играе пичели, който не играе ни пичели :).
Ако някой си е променил мнението моля да го напише. Ще му поднеса извиненията си.
Малко извадки от темите:
Първия пост на Обърквация:
Пиша тук с надеждата за помощ или по-скоро някакви съвети, защото знам, че единствено мога да си помогна аз!
Нямам 25 години още, а вече чукнах 100-те кила. Срам ме е като го пиша. Срам ме е като го чета. Като се поглена в огледалото - също.
Извадка от първия на Минаваща и към него, че е доста дълъг:
Е, сега ти казвам - НЕ СЕ ПОДЛАГАЙ НА МЪЧЕНИЕТО ЦЯЛ ЖИВОТ ДА СЕ БОРИШ С ТЕЗИ ДВЕ НЕЩА, ЗАЩОТО НЯМА ДА УСПЕЕШ ДА СЕ ПРЕБОРИШ. Да се пребориш с гена си - просто забравИ. А относно яденето - може и да се пребориш, но това ще е неравна борба, продължителна, изтощителна и съсипваща целия ти живот и доброто ти настроение. Вярвай ми, говоря ти от опит. За мое щастие аз бях слаба през 40 години от живота си. После родих за първи път и повече не успях да отслабна. 30 кг - преборвам ги от време навреме, но винаги ги връщам. И съм ПЕРМАНЕНТНО нещастна. Или от диетите и спорта, които МРАЗЯ - еднакво и двете, или от това, че ПАК съм дебела. Това продължава вече 10 години. Изтощих се от нещастността си. Побърквам се. УЖАСНО е. А пред теб е почти целия ти живот...
|